Кои алергени са активни през есента?

Алергиите често се свързват с пролетта и началото на лятото, когато дърветата и тревите отделят големи количества полени. С настъпването на есента обаче кихането, запушеният нос, сърбежът в очите и воднистата хрема невинаги изчезват. При някои хора симптомите дори се засилват през септември и октомври.

Краят на лятото не означава, че изчезват алергените от околната среда. Променя се по-скоро техният вид. Към късноцъфтящите растения се добавят плесени, акари в домашния прах и различни фактори на околната среда, които могат да раздразнят вече чувствителната лигавица на дихателните пътища. Освен това началото на сезона на респираторните инфекции понякога прави разграничаването между алергия и настинка по-трудно.

Кои алергени са активни през есента?
Един от основните причинители на сезонни алергични симптоми в края на лятото и началото на есента е амброзията. Тя отделя големи количества полен, а микроскопичните поленови зърна могат да бъдат пренасяни от въздушните течения на значителни разстояния. Това означава, че човек може да има симптоми дори когато непосредствено около дома му няма видими растения.

При чувствителните хора контактът с полени може да предизвика алергичен ринит и конюнктивит. Типичните прояви включват многократно кихане, водниста секреция от носа, запушване, сърбеж в носа и небцето, зачервяване, сълзене и сърбеж на очите. При хора с астма сезонното излагане на алергени може да бъде свързано и с кашлица, свиркащо дишане, стягане в гърдите или затруднено дишане.

Полените обаче са само част от проблема. Есента създава благоприятни условия и за развитието на плесени. Падналите листа, влажната почва, растителните остатъци и по-честите валежи осигуряват подходяща среда за различни гъбички. Техните спори могат да попадат във въздуха и да предизвикват алергични прояви при чувствителни хора.

Това е една от причините симптомите понякога да се засилват след работа в градината, събиране на листа или престой сред влажна растителност.

Защо някои алергии се задълбочават?
С понижаването на температурите прекарването на повече време в затворени помещения постепенно увеличава значението на вътрешните алергени. Сред най-разпространените са акарите в домашния прах. Те се срещат най-вече в матраци, възглавници, завивки, мека мебел, килими и други места, където се натрупват прах и микроскопични частици от човешката кожа.

Влагата също е негативен фактор. В помещения с висока относителна влажност могат да се създадат по-благоприятни условия както за акарите, така и за развитието на плесени. Особено внимание изискват бани, кухни, мазета, помещения с течове или недостатъчна вентилация.

След включването на отоплението въздухът в дома може да стане по-сух. Сухият въздух сам по себе си не създава алергия, но може да раздразни носната и гърлената лигавица. Така при човек с вече съществуващ алергичен ринит усещането за запушване, сухота и дискомфорт може да стане по-изразено.

Защо алергията се бърка с настинка?
Есента е и началото на период, през който респираторните вируси циркулират по-активно. Алергичният ринит и вирусната инфекция могат да имат сходни прояви – запушен или течащ нос, кихане, кашлица и общ дискомфорт.

Има обаче някои характерни разлики. Силният сърбеж в носа и очите, многократното кихане и прозрачната водниста секреция са по-характерни за алергичния ринит. Симптомите могат да продължават седмици и да се появяват приблизително по едно и също време всяка година.

При вирусна инфекция по-често се наблюдават болки в гърлото, отпадналост, мускулни болки и понякога повишена температура. Продължителността обикновено е по-ограничена, макар че някои симптоми, например кашлицата, могат да останат и след отшумяването на острата инфекция.

Ситуацията се усложнява от факта, че човек с алергичен ринит също може да се разболее от вирусна инфекция. Затова промяната в характера на обичайните симптоми заслужава внимание, пише puls.

Времето също влияе върху симптомите
Концентрацията на въздушните алергени не е еднаква всеки ден. Температурата, влажността, валежите и вятърът могат да влияят върху количеството полени и гъбични спори във въздуха.

Топлите и ветровити дни могат да подпомогнат разпространението на полени, докато влажното време и натрупването на растителни остатъци създават подходящи условия за някои плесени. Затова човек може да има няколко сравнително спокойни дни, последвани от внезапно влошаване на симптомите.

Климатичните промени също привличат все по-голям научен интерес във връзка със сезонните алергии. По-високите температури и промените в концентрацията на въглероден диоксид могат да влияят върху периода на цъфтеж и производството на полени от определени растения. В някои райони това е свързано с по-дълги поленови сезони и по-продължително излагане на алергени.