Пациентка плаче и моли зад затворена врата в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Срещу нея се чуват груб тон, обиди и заплаха, че ще бъде вързана. Случващото се не е заснето от охранителна камера и не е установено при вътрешен контрол. До ръководството на болницата стига, след като човек от коридора вади телефон, записва случващото се и видеото става публично.

След това идват проверката и уволнението.

Записът е направен пред стая на четвъртия етаж. Камерата остава в коридора и не показва хората вътре. Чува се обаче пациентката, която плаче и моли отношението към нея да спре. Друг женски глас говори рязко и на висок тон, отправя обиди, а в един момент предупреждава жената, че ще бъде вързана.

На няколко места се чуват и силни звуци, наподобяващи удари. Какво точно ги причинява, остава извън кадър. Видеото не показва дали е ударен човек, леглото или друг предмет и не позволява да се твърди, че върху пациентката е упражнено физическо насилие.

Но отношението към нея се чува.

Видео: Красиво Габрово, Facebook

Именно този запис предизвиква реакцията на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. След разпространението му ръководството извършва проверка, установява кой санитар е бил дежурен по време на случая и изисква обяснения. Трудовият договор на служителя е прекратен от 6 октомври.

От болницата обявяват, че няма да „прикриват и толерират“ подобно отношение към пациенти и техните близки независимо от тежкия кадрови дефицит.

След случая е свикан и спешен съвет с всички старши медицински сестри. На началника и старшата сестра на ортопедията е възложено да засилят контрола върху изпълнението на задълженията на целия екип. Ръководството посочва, че през лечебното заведение преминават повече от 13 000 пациенти годишно и определя грижата за тях като първостепенно задължение и морален дълг.

Това са мерките, предприети след публикуването на видеото.

И тук хронологията има значение.

Първо е пациентката зад затворената врата. После е телефонът в коридора. После записът става публичен. И едва след това идват проверката, обясненията, уволнението, спешният съвет и засиленият контрол.

Самата болница съобщава, че началникът и старшата сестра на отделението тепърва са получили указание за по-строг контрол върху работата на екипа. Няма публикувана информация дали преди видеото срещу освободения служител са постъпвали оплаквания, имало ли е предишни проверки за поведението му и от колко време е работил с пациенти.

Това не доказва предишни нарушения. Но показва колко решаващ за конкретния случай се оказва един телефон, останал да записва пред вратата.

След видеото картината се разширява

Позицията на болницата не слага край на случая. Под нея започват да се появяват разкази на пациенти и близки за собствените им преживявания в лечебното заведение.

Те не са само от ортопедията. Споменават се Неврологията, Спешното отделение, Кардиологията и други структури. Хора описват груб тон, пренебрежително отношение и страх на възрастни пациенти да се оплачат. Част от коментиращите настояват за проверка от „Медицински надзор“.

Една жена разказва подробно за майка си, приета в Неврологичното отделение само седмица по-рано. По думите ѝ майка ѝ се обаждала разплакана, докато дъщерята била в друг град. Тя описва грубо отношение, продължително чакане и крясъци. В същия разказ отличава лекар, на когото благодари за вниманието и професионализма.

Има и положителни оценки за работата на отделни медици, както и хора, които приемат предприетите след видеото мерки като правилни.

Тези коментари не могат да докажат системен проблем и не превръщат поведението на един санитар в характеристика на всеки човек, който работи в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. Но вече не позволяват случилото се да бъде гледано единствено като изолиран неприятен епизод без контекст.

Защото около конкретния и вече проверен случай се появяват други хора със сходни оплаквания. Дали зад тях стоят нарушения, може да установи единствено проверка. Самото им натрупване обаче е достатъчно, за да не бъдат подминати като шум под публикация във Facebook.

И тук кадровият дефицит, който самата болница посочва, също има своето място.

Работата с тежко болни, възрастни и зависими от чужда помощ хора е физически и психически изтощителна. Пациент след операция, инсулт или с деменция може да бъде объркан, неспокоен, понякога агресивен. Може да дърпа системите си, да опитва да стане и да застраши себе си.

Под видеото има близки, които описват именно такива ситуации, включително случаи, при които се е налагало обездвижване на пациент, за да може лечението да продължи.

За жената от конкретния запис подобни обстоятелства не са известни.

Трудният пациент обаче не е извънредна ситуация за болницата. Той е част от работата ѝ.

Човек не влиза там непременно спокоен, ориентиран, подвижен и способен да се обслужва сам. Влиза болен. Понякога объркан. Понякога безпомощен.

И понякога напълно зависим от човека до леглото си. Точно тази зависимост прави случилото се зад вратата в Габрово толкова тежко. Не защото един служител впоследствие е уволнен. А защото преди това един пациент е бил в стая с него.

Само ден по-рано GlasNews разказа друга, несвързана с този случай история от българското здравеопазване - за предполагаеми фиктивни хоспитализации и средства за лечение.

Разкриха потресаващи подробности за източването на НЗОК в Пловдив ВИДЕО

Кръв от персонала, пари за „пациенти": Колко струва съвестта под бялата престилка?

Едната история е за пари. Тази е за власт. Онази съвсем обикновена власт, която един човек получава над друг, когато единият може да стане от леглото, а другият не може.

Здравната система се измерва в бюджети, клинични пътеки, кадрови дефицит, заплати и болнични легла. За човека в леглото обаче тя има съвсем конкретно лице - това на лекаря, сестрата или санитара, от когото в най-трудния момент може да зависи дали ще получи вода, дали ще успее да стане и дали някой изобщо ще се отзове, когато повика.

В Габрово зад една затворена болнична врата пациентка плаче и моли, а случващото се достига до ръководството, след като е записано с телефон и става публично. Последваха проверка и уволнение. Но записът оставя след себе си нещо далеч по-тежко от една дисциплинарна мярка - страха колко лесно безпомощният човек може да остане сам срещу онзи, от когото в този момент зависи.