Представете си държава, която изпраща въоръжени войници с картечници срещу хиляди птици. Военните разполагат с хиляди патрони, организират засади и дори се опитват да преследват противника с автомобил. Въпреки това операцията завършва с неуспех. Звучи като измислена история, но се е случило в Австралия през 1932 г.

Случаят остава в историята като „Голямата война срещу емутата“ (The Great Emu War) и до днес се смята за един от най-абсурдните военни епизоди на XX век.

Макар да не става дума за истинска война, а за операция срещу диви животни, събитията са толкова необичайни, че почти век по-късно продължават да предизвикват любопитство и смях.

Как 20 000 птици се превърнали в „обществен враг“?
Всичко започва в Западна Австралия в разгара на Голямата депресия.

Много ветерани от Първата световна война получили земя, за да се занимават със земеделие. Те отглеждали предимно пшеница, но икономическата криза и ниските изкупни цени поставили стопанствата им в тежко положение.

През 1932 г. към проблемите се прибавило и неочаквано нашествие.

Около 20 000 емута навлезли в обработваемите земи в търсене на храна и вода.

Емуто е една от най-големите птици в света. То не може да лети, но има силни крака, достига височина близо два метра и може да развива скорост около 50 км/ч.

За фермерите обаче тези впечатляващи птици били истинско бедствие.

Те навлизали в пшеничните ниви, унищожавали посеви и повреждали оградите. През образувалите се пролуки впоследствие преминавали и други животни, включително зайци, които също нанасяли щети.

Изправени пред опасността да загубят реколтата си, земеделците поискали помощ от правителството.

Правителството изпратило армията
Решението било необичайно дори за времето си.

Австралийските власти разрешили използването на военни и картечници срещу птиците.

Операцията била поверена на майор Гуинид Мередит от Кралската австралийска артилерия. Под негово командване действали още двама военнослужещи.

Въоръжението им включвало две картечници „Люис“ и около 10 000 патрона.

Задачата изглеждала сравнително лесна: войниците трябвало да открият големите групи птици, да заемат удобни позиции и да ги обстрелват.

Никой обаче не бил предвидил колко трудно ще се окаже това.

Първата битка: Птиците се разбягали
Операцията започнала на 2 ноември 1932 г. в района на Кемпиън, Западна Австралия.

Военните забелязали група от около 50 емута и се опитали да се приближат достатъчно, за да открият огън.

Птиците обаче се разпръснали още преди войниците да успеят да ги обстрелват ефективно.

Вместо да се движат в плътни групи, емутата бягали в различни посоки, което ги превръщало в изключително трудни мишени.

Първите опити завършили с незначителни резултати.

Следващите дни не донесли особен успех.

Засада с картечници, която се провалила
На 4 ноември войниците организирали нова операция.

Този път се насочили към голяма група от приблизително 1000 птици.

Планът бил емутата да бъдат подмамени към позициите на картечниците, така че да попаднат в обсега им.

Първоначално всичко вървяло според очакванията.

Когато птиците се приближили, войниците открили огън. След кратка стрелба обаче една от картечниците засякла.

Настъпил хаос, а повечето птици успели да избягат.

Така една от най-обещаващите възможности за успех завършила с поредно разочарование.

Опитали да ги преследват с автомобил
След неуспешните засади военните решили да използват различна тактика.

Една от картечниците била качена на автомобил, с който войниците се опитали да преследват бягащите емута.

Идеята изглеждала логична, но на практика се оказала почти неизпълнима.

Птиците били бързи и маневрени, а автомобилът трудно се движел по неравния терен.

Освен това друсането правело точното прицелване почти невъзможно.

В крайна сметка и този план се провалил.

Емутата продължавали да се придвижват из района, а военните не успявали да постигнат желания резултат.

„Всяка група има свой водач“
По време на операцията майор Мередит останал впечатлен от поведението на птиците.

Той описал как емутата се разделяли на малки групи, които изглеждали организирани и трудни за преследване.

В разказите за кампанията често се цитира неговото наблюдение, че птиците действали така, сякаш всяка група имала собствен водач, който предупреждавал останалите за опасността.

Мередит дори сравнил издръжливостта им с тази на военни машини.

Според широко цитирано негово изказване, ако армията разполагала с подразделение, способно да издържа на куршуми като емутата, то би могло да се изправи срещу всяка армия по света.

Макар тези думи да звучат комично, те показват колко разочаровани били военните от трудностите, които срещнали.

Операцията се превърнала в национална шега
Новините за неуспешната кампания бързо достигнали до австралийската преса.

Журналистите започнали да описват събитията с ирония, а обществеността се забавлявала с факта, че въоръжени войници не успяват да се справят с нелетящи птици.

След първите неуспехи операцията била временно прекратена.

Фермерите обаче продължили да настояват за помощ и военните впоследствие се върнали в района.

Втората фаза се оказала по-резултатна, но въпреки това кампанията не успяла да реши проблема с емутата.

До окончателното приключване на операцията през декември били изразходвани близо 10 000 патрона.

Според отчета на майор Мередит били убити 986 птици, а той предположил, че още около 2500 са загинали по-късно от раните си. Последната оценка не е независимо потвърдена.

На фона на първоначално наброяващите около 20 000 птици резултатите били далеч от очакваните.

Австралия загубила ли е войната?
Технически Австралия не е загубила война, защото такава никога не е била официално обявявана.

Става дума за военна операция, насочена към ограничаване на щетите върху земеделските площи.

Но общественото възприятие било съвсем различно.

Въпреки картечниците, войниците и хилядите патрони, птиците продължили да обитават района, а проблемът на фермерите останал.

Така се родила популярната шега, че Австралия е единствената държава, която е изпратила армия срещу птици и е загубила.

По време на политическите дебати около операцията дори се появили иронични предложения емутата да бъдат наградени с медали за проявена храброст.

Какво се случило след това?
След провала на военната операция властите постепенно се насочили към други начини за ограничаване на щетите.

Сред тях били финансови стимули за унищожаване на вредящите на посевите птици и изграждането на защитни огради.

Оградите се оказали по-практично дългосрочно решение от изпращането на войници с картечници.

Самите емута продължават да бъдат характерна част от австралийската природа.

Любопитното е, че емуто присъства и върху герба на Австралия, заедно с кенгуруто.

Двете животни са сред най-разпознаваемите символи на страната.

Защо историята е толкова популярна и днес?
Почти век след събитията „Голямата война срещу емутата“ продължава да се разказва в книги, документални материали и интернет публикации.

Причината не е само в комичния сблъсък между армия и птици.

Историята показва колко трудно може да бъде овладяването на природни процеси дори с помощта на модерни за времето си оръжия.

Емутата не са водили организирана война срещу хората, нито са притежавали военна стратегия. Те просто следвали естествените си инстинкти — търсели храна, бягали от опасност и се приспособявали към средата.

Именно това се оказало достатъчно, за да провали плановете на военните.

Така през 1932 г. Австралия научила един необичаен урок: понякога дори картечниците не могат да решат проблем, създаден от природата.

А емутата си спечелили място в историята като птиците, които, поне според популярната легенда, победили цяла армия.