Една изгубена обувка, една кралица и история, която напомня на приказката за Пепеляшка. Само че тук няма принц, който да търси своята избраница, нито щастлив край. Вместо бална зала - ешафод. Вместо сватба - гилотина. А обувката, за която се твърди, че е останала след последните стъпки на Мария-Антоанета, продължава да буди любопитство повече от два века по-късно.

На 16 октомври 1793 година бившата кралица на Франция е отведена към мястото на екзекуцията си в Париж. Тя е на 37 години, осъдена на смърт по време на Френската революция. Съпругът ѝ, крал Луи XVI, вече е екзекутиран девет месеца по-рано.

Сутринта косата на Мария-Антоанета е подстригана късо, ръцете ѝ са вързани зад гърба, а тя е откарана с открита каруца през улиците на Париж. Пътят ѝ завършва на площад „Революция“, днешния площад „Конкорд“.

Именно там, според популярна историческа легенда, се случва нещо, което превръща последните мигове на кралицата в история, разказвана поколения наред.

Докато се изкачва към ешафода, Мария-Антоанета губи едната си обувка. Твърди се, че тя е вдигната от човек сред присъстващите и впоследствие запазена като реликва.

Същата легенда разказва, че кралицата неволно настъпила крака на палача Шарл-Анри Сансон и се извинила с думите: „Извинете ме, господине. Не го направих нарочно.“

Според разпространената версия това били последните ѝ думи.

Но дали обувката действително е принадлежала на Мария-Антоанета и дали е била изгубена точно в деня на екзекуцията?

В Музея на изящните изкуства във френския град Кан се съхранява дамска обувка от края на XVIII век, свързвана с последните мигове на кралицата. Тя е с остър връх, нисък извит ток и декоративна украса.

Особено любопитен е надписът, запазен във вътрешността ѝ. Според него обувката е била носена от Мария-Антоанета в деня на екзекуцията, намерена е след падането ѝ и впоследствие е купена от граф дьо Гернон-Ранвил.

Автентичността на тази история обаче остава спорна.

Френското издание Le Point обръща внимание на свидетелството на Розали Ламорлиер, която е обслужвала кралицата по време на затворничеството ѝ. Според нейния разказ Мария-Антоанета е тръгнала към екзекуцията с обувки от тъмна текстилна материя, докато съхраняваният в Кан екземпляр е кожен.

Това несъответствие поражда съмнения дали музейната реликва действително е обувката, изгубена пред гилотината.

Съществуват и други обувки, приписвани на френската кралица. През ноември 2020 година една от тях - изработена от светла коприна - е продадена на търг във Франция за 43 750 евро. Тя обаче е различна от обувката, свързвана с екзекуцията.

Така повече от 230 години след смъртта на Мария-Антоанета една на пръв поглед незначителна вещ продължава да пази история, в която истината и легендата трудно могат да бъдат разделени.

Приказната Пепеляшка губи обувката си и намира нов живот. Мария-Антоанета, според легендата, губи своята в последните минути от живота си.

А дали запазената обувка наистина е била на крака ѝ в онзи октомврийски ден, историята все още не може да отговори със сигурност.