Само преди дни изписаха майка ми от болница. Още не мога да се отърся от тревогата, с която чаках новини за нея. В такива моменти човек се вкопчва в думите на лекаря. Разчита, че зад бялата престилка стои някой, който знае как да помогне и ще направи необходимото.

Днес чета подробностите от разследването в Пловдив и изпитвам гняв, който трудно побирам в прилични думи.

Според прокуратурата в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“ са отчитани фиктивни хоспитализации. Хора, които не са лежали в болницата, са фигурирали като пациенти. А за да изглеждат документите убедително, по данни на обвинението кръвни проби са давали самите лекари и санитари.

Прочетох това няколко пъти.

Кръв от един човек, документи на друг, плащане от Здравната каса. И всичко това под покрива на болница, в която истински болни чакат помощ.

НА ЖИВО: Разкриха потресаващи подробности за източването на НЗОК в Пловдив

Вината на конкретните обвиняеми предстои да бъде установена от съда. Това е задължително уточнение. Но то не отменя въпросите към институциите, които са плащали и са били длъжни да проверяват какво плащат.

Как се отчитат хиляди хоспитализации с години, без контролът да засече проблем?

Кой е проверявал дали тези хора действително са били в отделението? Сравнявал ли е някой отчетената дейност с възможностите на клиниката? Кой е подписвал проверките и какво пише в тях?

Искам да видя тези документи. Защото след подобно разкритие думата „контрол“ трябва да има имена, дати и подписи.

По първоначалните данни, представени на брифинга, става дума за около 3 милиона евро неправомерно усвоени средства. Опитвам се да си представя тази сума през живота на хората, които чакат лечение. През семействата, които събират пари, за да помогнат на близък. През страха на човек, който се пита дали ще може да си позволи всичко необходимо.

Тези пари идват и от нашите здравни вноски. Плащаме ги с очакването, че когато се разболеем, ще получим грижа. Какво трябва да почувстваме, когато прокуратурата описва превръщането им в бонуси за фиктивна дейност?

Още по-тежко е твърдението, че лекари, отказвали да участват, са били наказвани с по-ниски допълнителни възнаграждения и с най-тежките реални случаи.

Ако това се докаже, какъв урок са получавали младите медици в тази клиника? Колко време може да издържи човек, когато съвестта му се отразява зле на заплатата? И имало ли е безопасен начин да подаде сигнал срещу началството си? Тук трябва да се проверява и как са били защитени хората, които са отказали. Иначе следващият лекар, забелязал нарушение, ще знае колко скъпо може да му струва да проговори.

Не знам на колко други места се практикува подобно отчитане. Никой не може честно да каже това без проверки. Именно затова очаквам от здравните власти да обяснят как ще потърсят същите признаци и в други болници. Как ще установят дали разкритото в Пловдив е отделен случай?

Отговорът „започваме проверка“ вече не ми стига. Искам срок, резултати и публичен отчет. Искам да знам как ще бъдат възстановени парите, ако обвиненията се докажат. И кой ще понесе отговорност за пропуснатите възможности това да бъде спряно по-рано.

Мисля и за лекарите, които днес са на работа и действително лекуват. За тях подобна история е удар по доверието, което изграждат с всеки преглед. Те също имат право да настояват за отговори. Професионалната солидарност може да защити почтените им колеги именно като поиска истината да бъде изяснена докрай.

Вече си представям как някой отваря епикризата на свой близък и започва да се пита: това изследване направено ли е? Тази диагноза истинска ли е? Тези дни в болницата мои ли са?

Кой ще върне спокойствието на пациента, че медицинският му документ описва неговото лечение, а не нечий приход?