Какво се случва с мозъка ни, когато остаряваме? Е, в по-голямата си част той се свива, но това свиване не е неизбежно.

Как да разберем как да забавим и дори да обърнем свързаното с възрастта свиване на мозъка, разкрива Брад Сътън, професор по биоинженерство в Grainger College of Engineering на Университета на Илинойс и експерт по неврологията на стареещия мозък.

„Мозъкът е наистина сложен орган, който има много компоненти, които се обединяват, за да поддържат функцията си, докато остаряваме“, споделя Сътън пред Newsweek. „И ние виждаме неща с ЯМР, които могат да отразяват промените в структурата на мозъка; как е сглобен и промените в това колко добре може да функционира.“

На структурно ниво мозъците ни претърпяват поредица от промени с напредване на възрастта. „Когато остарявате, мозъчната ви тъкан се заменя с пълни с вода пространства“, каза Сътън. „Така че виждаме намаляване на обема".

„Само като погледнем структурен образ на мозъка, можем да видим разлики. Но ако увеличим мащаба, можем да измерим как нашите неврони "говорят" помежду си. Можем да видим промени в това как са подредени тези неврони и колко ефективно различните части на мозъка комуникират."

Тези структурни промени се случват и на по-голямо ниво. „Друга голяма област, която също разглеждаме, е кръвният поток. Можем да наблюдаваме как кръвта се разпределя в мозъка и как се доставя“, каза Сътън.

„Можем да измерим неща за това как кръвоносните съдове реагират на изискванията, за да сме сигурни, че невроните в мозъка получават достатъчно кислород и храна и че отпадъчните продукти се отвеждат. И можем да разгледаме региони, които са по-чувствителни с напредване на възрастта - може би нещата започват да се блокират или кръвоносните съдове не са толкова разтегливи."

Всъщност самото сърце съдържа мрежа от неврони, които са в постоянна комуникация с мозъка.

„Опитваме се да разгледаме как тази система може да се адаптира към тези предизвикателства и колко гъвкава може да бъде да пренасочва кислорода и хранителните вещества към нашите тъкани“, каза Сътън.

Сърдечно-съдовите упражнения преди са били свързвани с подобрена когнитивна функция при възрастните хора, така че Сътън и неговият екип от Университета на Илинойс проучват как физическата активност може да повлияе на мозъчната ни структура.

„Само като погледнем размера на мозъка, можем да видим, че по-възрастните хора при тези упражнения получават мозъчна тъкан само за шест месеца“, каза Сътън. „И обикновено до момента, в който можем да го видим в изображение, това е доста голям ефект.“

С други думи, само шест месеца редовна аеробна активност може да обърне някои от ефектите на стареенето върху мозъка. С напредването на възрастта обаче за телата ни може да стане по-трудно да управляват аеробната физическа активност. Ето защо Сътън и колеги са организирали клинично изпитване, за да проучат дали подобни ефекти могат да се видят от йога.

„Ние изучаваме по-възрастни хора и не всички хора могат да изпълняват сърдечно-съдова фитнес програма. Но с намесата на йога, мисля, че това ще го отвори възможност за много повече хора. Йога има различни изисквания към тялото. Трябва наистина да контролирате дишането и координираното си движение."

Изследването все още продължава, но Сътън се надява да види резултати, подобни на тези, получени от редовни аеробни упражнения. „Очаквам, че ще видим същите резултати, които видяхме с упражненията. И това ще има трансформиращ ефект върху различни хора“, каза той.

Сътън каза, че се надява проучвания като това да помогнат на хората да избегнат невродегенерация, като по този начин увеличат продължителността на здравето и когнитивната ни годност в напреднала възраст. „Мисля, че това е обещаващ резултат, защото показва, че не е поправено“, каза той. „Не е „загубил си го и го няма“. Така че има надежда, че можете да подобрите нещата."

Превод: GlasNews.bg