Експерти опровергават разпространен в социалните мрежи мит, според който тичането може да направи талията по-широка.

Фитнес инфлуенсъри и потребители в онлайн платформите все по-често твърдят, че бягането като форма на тренировка може да има нежелан ефект върху фигурата. Според тях то развива по-дебели мускули в средната част на тялото, прави торса по-„квадратен“ и затруднява постигането на форма тип „пясъчен часовник“.

Науката обаче показва друго – редовното бягане обикновено не води до натрупване на мускулна маса в областта на талията, пише Индипендънт.

Макар че тичането ангажира мускулите на коремната област, включително косите коремни мускули, този тип аеробно натоварване не ги тренира по начин, който би ги направил обемни или прекалено развити, посочва медицински прегледана статия на Healthline.

Изграждането на мускул, известно като хипертрофия, обикновено изисква специфична и постоянна работа. Това означава, че е малко вероятно човек случайно да развие значително коремните и косите коремни мускули само чрез бягане. Хипертрофията се постига най-често чрез упражнения с голямо съпротивление, като работа с тежести, и постепенно увеличаване на интензивността.

От друга страна, бягането се смята за упражнение с ниско съпротивление, което се основава на повтарящи се движения и издръжливост. Основният му ефект е свързан с изгаряне на калории, а не с изграждане на мускулна маса.

Анализ от 2025 г. установява, че вътрешните коси коремни мускули са активни по време на бягане, но в нормални граници и не достатъчно интензивно, за да се стигне до претоварване и мускулна хипертрофия.

Вместо това бягането може да подпомогне отслабването. Научна публикация от 2022 г. установява, че редовните аеробни упражнения обикновено водят до намаляване на обиколката на талията и до понижаване на общите телесни мазнини.

Това означава, че бягането по-скоро води до загуба на мазнини, а не до натрупване, и не натоварва коремните мускули достатъчно силно, за да промени формата им.

Друг фактор, който вероятно е допринесъл за мита за „талията на бегача“, е външният вид на елитните спринтьори или професионално тренираните бегачи на дълги разстояния. Важно е обаче да се има предвид, че професионалните спортисти тренират по съвсем различен начин от любителите. Те често включват специализирани упражнения за силен корпус, който да им помага при интензивни натоварвания.

Освен това разпределението на мазнините, ширината на гръдния кош и ширината на таза не могат да бъдат контролирани чрез тренировки, а всяко тяло е различно.

Ако някой забележи временна промяна във вида на талията си след бягане, причината може да е възпаление след тренировка, подуване или задържане на вода.

Макар че тичането на пътека едва ли ще направи коремните мускули обемни, бягането на дълги разстояния, например при маратон, може да доведе до микроскопични разкъсвания в други мускули на тялото, които след това се възстановяват и укрепват.

Физиологът по спортни постижения Франческа Багшоу коментира пред The Independent, че бягането силно ангажира мускулите на долната част на тялото – особено задното бедро, прасците и квадрицепсите. По думите ѝ то също така активира коремните мускули, които помагат на тялото да се движи в права линия, както и ръцете, които подпомагат движението напред.

„Малките микроразкъсвания, които получаваме по време на тренировка, стимулират възпаление и различни реакции около мускула. Така той се адаптира и следващия път, когато излезете да бягате, ще бъде по-силен и ще може да се справи с натоварването и интензивността“, обяснява Багшоу.