Хората застанаха на върха на хранителната верига, като смело и безвъзвратно промениха света. На този фон, за да оцелеят в градовете, животни като лисиците, енотите, птиците и гущерите променят поведението и телата си. Някои от тези изменения настъпват само за няколко поколения.

В Пуерто Рико анолисовите гущери, обитаващи градовете, вече изглеждат различно от своите горски събратя. За да се катерят по сгради и да се движат по нагорещени настилки, градските влечуги са развили по-дълги крайници и повече ламели по пръстите. Това са фини люспи от долната страна на стъпалата, които им помагат да се задържат върху гладки повърхности като стъкло и метал.

Промените изглежда са настъпили в рамките на няколко години.

Градовете като нова екосистема

Градовете са най-новата екосистема на планетата. Животните, които ги обитават, трябва да се приспособяват към движението, шума, изкуствената светлина и замърсяването.

В някои случаи поведенческите и генетичните промени настъпват за изключително кратък период. Причините включват климатичните изменения и пряката човешка дейност.

Употребата на антибиотици, пренасянето на инвазивни видове и промяната на природните местообитания ускоряват приспособяването на дивите животни. Процесът е известен като „съвременна еволюция“.

„Някои животни в градовете се справят добре“, обяснява Андрю Си, който изследва еволюцията на поведението при животните в Калифорнийския университет в Дейвис.

Адаптацията може да включва разпознаване на нови хищници, намиране на храна и подслон, приспособяване към шума и светлината и избягване на токсини и болестотворни организми.

Проучване установява, че животните, способни да се приспособят към градската среда, понякога получават достъп до повече храна и се сблъскват с по-малко хищници. Това може да доведе до раждането на повече малки. Така градовете, които изглеждат негостоприемни за дивите животни, създават условия определени видове да увеличат популациите си.

Лисици, еноти и зайци се приспособяват към хората
Британските червени лисици са добре проучен пример. Градските им популации често се размножават по-успешно от тези в селските райони заради по-лесния достъп до храна.

В Съединените щати енотите, наричани шеговито „панди от кофите за боклук“, започват да се променят физически. Скорошно изследване открива ранни признаци на одомашняване при градските еноти. Муцуните им стават по-къси, а животните проявяват по-малко агресия към хората.

В Дания дивите зайци също постепенно навлизат в градовете. Те са увеличили търпимостта си към човешкото присъствие и създаваните от хората смущения.

Учените допускат две възможни обяснения. Промяната може да е свързана с начина, по който животните изразяват своите гени. Възможно е да действа и естествен подбор, при който по-търпеливите екземпляри имат по-големи шансове да оцелеят и да се размножат.

Изследване, публикувано през 2025 г., установява, че животните от градските райони, изложени на по-високи температури и по-силно замърсяване, показват значително по-голяма устойчивост при стресови условия от своите събратя в защитените местообитания.

Поведението може да предхожда генетичната промяна
Според проучванията на Андрю Си способността на животното да променя поведението си в отговор на околната среда може да определи дали то ще оцелее. При някои видове поведенческата адаптация е първата стъпка към по-дълбоки генетични изменения.

„Първата стъпка е да реагират правилно чрез поведението си. Ако се справят достатъчно добре, ще оцелеят и ще получат възможност по-късно да се приспособят още по-добре чрез генетична еволюция“, посочва изследователят.

В американския щат Илинойс броненосци все по-често са забелязвани край големи пътища. Според учените животните може да използват настилката, за да регулират телесната си температура.

Асфалтът поглъща слънчевата топлина и задържа енергията. През зимата температурите в района могат да паднат до минус 34 градуса по Целзий. Топлината, отделяна от пътната настилка, помага на броненосците да преживеят студените периоди.

Подобна промяна в поведението може да осигури на вида време да се приспособи към пътищата, пресичащи естественото му местообитание. Не всяка поведенческа промяна обаче води до генетична еволюция.

Птиците променят песните си заради трафика
Песента на една градска птица може да бъде оформена от улицата, на която живее. Много видове вече пеят по различен начин, за да бъдат чути над автомобилния трафик.

Проучвания показват, че птиците променят честотата, силата и времето на песните си според нивата на шума.

Промени са установени и при тъмноокото юнко. Шумът, човешкото присъствие, недостигът на храна и конкуренцията за места за гнездене превръщат градовете в трудно местообитание за този вид.

В началото на 80-те години група юнко се установява целогодишно в кампуса на Калифорнийския университет в Сан Диего. Това дава възможност на учените да проследят бързото им приспособяване.

Птиците стават по-малко агресивни. По опашките им се появяват и по-малко бели пера, използвани при демонстрация на агресивно поведение. Те започват да се размножават по-рано, отглеждат два пъти повече малки и променят миграционните си навици.

Друга градска популация, установила се около Калифорнийския университет в Лос Анджелис, започва да строи гнездата си по дървета и сгради. Обичайно тези птици гнездят на земята.

Променят се и телата им. Учените установяват, че градските юнко имат по-малки крила. Това вероятно е приспособяване към полетите между сградите и през гъсто застроените пространства, където маневреността е по-полезна от възможността за дълъг полет над открита местност.

През последните 50 години Северна Америка е загубила 168 милиона от тези птици. Способността на юнко да се приспособява бързо може да помогне за оцеляването на вида.

Еволюцията продължава и извън градовете

Животните се променят и извън населените места. Някои видове развиват физически особености, които им помагат да оцелеят при срещата си с хората.

В определени райони се увеличава броят на слоновете, родени без бивни. Бракониерите по-често убиват животните с бивни. Екземплярите без тях оцеляват и предават гените си на следващите поколения. Така липсата на бивни се превръща в еволюционно предимство там, където бракониерството е сериозна заплаха.

Някои риби стават по-дребни. Хората улавят по-големите екземпляри и постепенно ги отстраняват от генофонда. По-малките риби оцеляват и се размножават.

Дребният размер може да е недостатък при среща с естествен хищник, но се превръща в предимство при натиска от риболова.

Други изменения осигуряват защита срещу замърсяването. Атлантическата рибка килифиш развива по-дебела кожа, която действа като преграда срещу токсини и промишлени химикали.

Много животни нямат време да се приспособят
Бързата адаптация не е възможна за всички видове. Някои животни не успяват да променят поведението си спрямо новите опасности.

„Други животни, често от същия вид, просто не разбират какво се случва и не реагират правилно чрез поведението си на новите предизвикателства“, казва Си.

Според него за много животни промените настъпват прекалено бързо и те нямат достатъчно време да еволюират, пише BBC.

Видовете, които успяват да оцелеят сред хората, сградите, климатичните промени и замърсяването, ще продължат да се изменят.

„През следващите десетилетия те може да имат време да еволюират и да се приспособят още по-добре“, допълва ученият.

Снимката е илюстративна/ Facebook