На близо 2900 километра под краката ни има свят, до който човек никога не е достигал - и за който учените все още знаят изненадващо малко. Сега анализ на милиони записи от земетресения разкри шест неизвестни досега области дълбоко в Земята, които могат да дадат нова информация за процесите на границата между мантията и ядрото.

Откритието е направено от екип от Китайската академия на науките, а резултатите са публикувани в Journal of Geophysical Research: Solid Earth.

Да се стигне физически до тези места засега е невъзможно. Границата между земната мантия и външното ядро се намира на около 2900 километра дълбочина. За сравнение, най-дълбокият сондаж, направен някога от човека - Колският свръхдълбок сондаж - достига малко над 12 километра.

Затова учените буквално „слушат“ планетата.

Екипът използвал особен вид слаби сеизмични сигнали, известни като PKP предвестници. Те се появяват, когато сеизмичните вълни от земетресения преминават през Земята и взаимодействат с малки нееднородности в най-долната част на мантията.

Досега откриването им било изключително трудно. Сигналите са слаби, а ръчното преглеждане на огромни количества сеизмични записи е бавна и трудоемка задача.

Тук на помощ дошъл изкуственият интелект.

Учените използвали дълбоко машинно обучение, за да обработят повече от 2 милиона сеизмични записа от земетресения с магнитуд поне 6, регистрирани по света между 1990 и 2024 г.

Резултатът е огромен скок в наличните данни - алгоритъмът идентифицирал 174 929 PKP сигнала. Това е приблизително десет пъти повече от събраните при всички предишни подобни изследвания.

И тогава картината започнала да се променя.

Области, които по-рано изглеждали като отделни и изолирани петна, започнали да се свързват в значително по-големи пояси. Анализът разкрил и шест зони с висока вероятност да съдържат значителни нееднородности, които досега не са били документирани.

Какво точно има там, учените все още не могат да кажат.

Една от възможностите е тези структури да са свързани с останки от древни тектонични плочи, потънали дълбоко в мантията. Други възможни обяснения включват частично разтопени материали, минерални преобразувания и взаимодействия с огромни области в мантията, в които сеизмичните вълни се движат по-бавно.

Самите автори са предпазливи - новата карта показва вероятните места на такива нееднородности, а не точните граници на шест вече напълно идентифицирани подземни обекта.

Именно затова шестте области вече са определени като приоритетни цели за следващи изследвания. Колкото по-добре учените успеят да картографират границата между ядрото и мантията, толкова повече ще научат за движението на вещества и топлина в недрата на Земята и за еволюцията на самата планета.

Превод: GlasNews