Тя е третият най-продаван автор в историята след Уилям Шекспир и Агата Кристи с над 750 милиона продадени екземпляра и изумителните 723 написани книги. За милиони читатели обаче Барбара Картланд остава известна не толкова с творчеството си, колкото със своя ексцентричен образ – обилните розови рокли, кученцето под ръка, миглите, вапцани с боя за обувки, и публичните си сблъсъци с феминизма.
Новата биография „The Great Dictator: A Life of Barbara Cartland“ от биографа Матю Суит (заглавието визира факта, че тя не е писала, а е диктувала романите си от дивана) за първи път надниква зад внимателно изградения PR образ на писателката, за да разкрие живота на една от най-влиятелните жени на XX век.
Розов бранд, противоречив живот и каузи за онеправданите
Родена през 1901 г., Картланд преживява банкрута на семейството си, превръща се в светска репортерка и пробива в литературата още през 20-те години на миналия век. В ранните си години тя пише модерни и дори скандални за времето си произведения – пиесата ѝ Blood Money (1926 г.) е забранена заради провокативно съдържание, а романът ѝ First Class Lady (1935 г.) засяга темата за незаконния аборт и бива цензуриран.
Истинският си пик обаче Картланд достига през 60-те и 70-те години, бълвайки по един роман на всеки две седмици. Въпреки че пише за аристократи, огромната част от читателките ѝ са работещи жени и домакини. Самата тя казва: „Продавам милиони книги на жени, които са на Валиум, защото животът им е тежък. Те не искат да четат за мивката в кухнята, а за блясък, красиви дрехи и мъже.“ Сред нейните фенове е била и самата принцеса Даяна, за чийто баща се омъжва дъщерята на Картланд.
Въпреки че отрича феминизма, животът на Картланд е пълен с парадокси. Като консервативен общински съветник тя бори за правата на медицинските сестри и възрастните хора, настоява държавата да плаща за домакинския труд на жените и се превръща в най-яростния защитник на ромската общност в Обединеното кралство, помагайки за създаването на първия им законен лагер – наричан "Барбаравил".
В заключение, въпреки че формуличните ѝ исторически романи днес трудно се намират по книжарниците, новата биография на Матю Суит доказва, че Картланд е много повече от „розова карикатура“. Тя остава пионер в изграждането на личен бранд и глас на няколко поколения жени, чиито копнежи успява да разбере и да превърне в глобален литературен феномен.
Превод: Glasnews.bg; Източник: BBC;
