Метеоритът Хоба в Намибия е най-голямото известно естествено парче желязо на Земята. Днес той тежи около 60 тона. Според логиката толкова огромен метален обект би трябвало да е оставил гигантски кратер при удара си в Земята. Такъв обаче няма.

Преди около 80 000 години Хоба пада на Земята, но вместо да предизвика опустошителен удар, се забавя значително в атмосферата. Според учените това се дължи на рядка комбинация от фактори – високото съдържание на никел, плоската му форма, малкият ъгъл на навлизане, силното въздушно съпротивление и последвалата ерозия.

Огромен къс желязо
Метеоритът и днес се намира на мястото, където е паднал – във ферма край град Гротфонтейн в Намибия. Открит е случайно през 1920 г., когато фермерът Якобус Херманус Бритс удря с плуга си в огромна метална маса.

При откриването само малка част от него се е виждала над земята. Разкопките разкриват огромна правоъгълна плоча, заровена плитко под повърхността.

Изследванията показват, че Хоба принадлежи към рядък вид железни метеорити, наречени атаксити, които съдържат голямо количество никел. Предполага се, че първоначално е тежал около 66 тона, но през годините е загубил част от масата си заради изследвания, корозия и вандализъм.

Формата му го е спасила
Повечето метеорити изгарят или се разпадат още в атмосферата. Хоба обаче е оцелял благодарение на три ключови предимства – бил е изключително здрав, имал е необичайно плоска форма и вероятно е навлязъл под малък ъгъл.

Според учените първоначалната му маса може да е достигала около 500 тона. Атмосферата е унищожила близо 90% от нея, но останалата част е достигнала земната повърхност.

За разлика от повечето метеорити, които са приблизително сферични, Хоба прилича повече на огромна метална плоча с размери около 3 на 2,8 метра и дебелина до 1,2 метра. Именно тази форма е увеличила въздушното съпротивление и е намалила скоростта му.

Изследователите смятат, че метеоритът е навлязъл в атмосферата под малък ъгъл, което е позволило на въздуха постепенно да го забави, вместо да се стовари почти вертикално.

Защо няма кратер?
Въпреки това би трябвало да е останал поне малък кратер.

Фактът, че Хоба е открит плитко под земята, показва, че е паднал със сравнително ниска скорост. Ако се беше движил с космическа скорост до самия удар, щеше или да се изпари, или да се забие дълбоко в скалите.

Според учените кратер почти сигурно е имало, но през близо 80 000 години той постепенно е бил запълнен с пясък и прах, а по-късно е заличен от ерозията и естествените геоложки процеси.

Времето и хората продължават да го разрушават
И днес метеоритът постепенно корозира. След като е бил изваден на открито, желязото започва да ръждясва.

Още по-големи щети обаче са нанесени от хората. В продължение на десетилетия посетители са отчупвали парчета за спомен. Един незаконно отрязан къс с тегло 2,8 килограма, взет през 1968 г., по-късно е продаден на търг за близо 60 000 долара.

Хоба е обявен за национален паметник на Намибия през 1955 г., а през 1987 г. теренът е дарен на държавата, която изгражда посетителски център и предприема мерки за опазването му.

Какво научават учените?
Случаят с Хоба показва, че размерът на един метеорит не е единственият фактор, който определя колко разрушителен ще бъде ударът му.

Съставът, формата, ъгълът на навлизане и взаимодействието с атмосферата могат значително да намалят скоростта му. Това е важен урок за учените, които изучават потенциалните рискове от бъдещи астероиди и метеорити, насочени към Земята.