Остров Сейбъл е едно от онези мистични места, които векове наред привличат търсачите на загадки. Това е малко късче земя, къпещо се във вълните на Атлантическия океан. Потънал в усамотение, с оскъдна растителност, остров Сейбъл е раят за стотици диви коне, които тичат заедно с ветровете сред безгранична свобода. Там, горещите пясъчни брегове са притихнали разядените от времето тела на кораби, които са намерили последния вечен пристан. Уникален и загадъчен, островът е едно от най-неизследваните места на земята.

Сейбъл се намира на 300 километра на югоизток от град Галифакс в региона на Нова Шотландия в югоизточните части на Канада. Островът се отличава с продълговата си пясъчна форма, като се простира към северната част на Атлантическия океан. Формата му напомня усмивка, продължаваща 43 километра от изток назапад. Общата площ на Сейбъл е около 34 квадратни километра.

Най-широката част на острова достига до 1,5 километра, което го поставя в списъка на едни от най-тесните острови на планетата. Тук няма върхове със зелени дървета, нито камъни. Това е една плоска пясъчна ивица без край, към която се стичат теченията на топлия Гълфстрийм и студения Лабрадорски поток.

 

На остров Сейбъл не живее постоянно население, с изключение на петима служители от местната метеорологична станция

През лятото идват и научни екпедиции и малко туристи, желаещи да се докоснат до невероятната тишина и спокойствие на острова.

Не е известно кога бил открит островът, но според легендите Сейбъл бил обитаван от викинги, които преминали през острова по пътя си в търсене на Винланд. Съществуват предположения, че дотук успели да стигнат и древните римляни, но към този момент категорични доказателства за хипотезата няма. През 1520 година португалският мореплавател Жоао Алварес Фагундес успял да стигне до бреговете заедно със своята експедиция, като нарекъл  острова в своя чест – Фагунда. И наистина – на португалските карти от онова време съществува такъв остров.

По-късно на остров Сейбъл пристигнали първите заселници – престъпници от Франция. Повечето от тях не успели да оцелеят повече от пет години, а останалите били върнати в родината си.

През 2013 година Сейбъл се сдобил със статут на природен парк, но за да попаднеш на острова, трябва да получиш специално разрешение от властите на Канада.  Още през 1901 година северноамериканската страна се погрижала тук да бъдат заседени над 80 хиляди дръвчета в опит да се укрепи почвата, но много скоро всички насаждения загинали. В превод названието Сейбъл (Sable) означава траурен черен цвят, което е свързано с огромното количество корабокрушения, случили се в зоната около острова. От френски sable се превежда като пясък – всичко онова, което представлява продълговатото късче земя.

 

Гробището на Атлантическия океан

Остров Сейбъл носи славата на гробище на над 350 кораба. Причината за почти всички от тях може да крие именно в непрогледната мъгла, която се слива с океанските морски течения, опасващи Сейбъл. Според някои данни покрай острова са потънали поне 500 кораба, погълнати от морския пясък. Първото документирано корабокрушение се случило през 1583 година, когато английският кораб „Delight” бил връхлетян от злочеста съдба и това сякаш отключило серия от множество инциденти, завършващи с гибелта на екипажите на мореплаватели. Всичко това продължило през целия XIX век, когато едва през миналото столетие инцидентите намалели. Последният голям плавателен съд, който през 1947 година потънал бил параходът „Манхасеет”, но за щастие целият екипаж бил спасен. В началото на 90-те години на миналия век около острова потънал рибарски кораб, като никой на борда на оцелял. С усъвършенстването на навигацията, намаляло количеството на загиналите.

Но освен корабите, които намират вечния си пристан тук, географското разположение на Сейбъл го превръща в „магнит” за най-различен боклук, идващ от всички краища на света. Всяка година една от постоянните жителки на остров, Зоуи Лукас, събира хиляди остатъци от въздушни балони и по надписите им определя откъде идват те.

Животните на остров Сейбъл

Докато растителността е съвсем оскъдна на остров Сейбъл, животни като морски котки и сиви тюлени се размножават активно на бреговете от пясък. През 2003-2004 на острова се родили около 50 хиляди от тях. Край Сейбъл дебнат различни видове акули, а от друга страна островът е дом на над 350 видове птици.

В миналото Сейбъл бил обитаван и от значителна популация от моржове, но за съжаление прекомерният улов унищожил напълно този животински вид.

Една от най-забележителните особености на остров Сейбъл са неговите диви коне, галопиращи из дългата пясъчна ивица. Според наблюденията от 2016 година, тук живеят около 550 броя коне. Вероятно те се появили на острова през XIX век, когато били използвани от работниците в спасителната станция като патрул за разполагане на лодки. След като населението на острова намаляло, конете се разплодили. Но климатът и бедната растителност периодично съкращават популацията на дивите коне.

Остров Сейбъл е удовително местенце с недокосната от човешката ръка красота. В продължение на векове пясъчното късче земя продължава да очарова изследователи, фотографи, художници и пътешественици от цял свят. Островът се споменава в редица научни и художествени трудове. За него са се снимали различни документални филми, конете от остров Сейбъл са изобразени на канадските монети от 2005 година.

Източник: palatka.bg