Пресни, варени и изгорени. Най-ужасните екзекуции на християнски мъченици

Християните често изпадали в немилост заради религията си и претърпявали преследвания и ужасни убийства: били одирани, варени живи, хвърляни в ями със змии. Тези, които преживели такава смърт, били наричани мъченици. Много от тях впоследствие са канонизирани и признати за светци. Ето някои от най-страшните смъртни случаи, събрани от Ancient Origins.

Свети апостол Вартоломей: одран жив

Според Библията Исус е имал дванадесет апостоли. Апостолите били не само негови приятели, но и най-преданите му последователи. От дванадесетте апостоли само един, Йоан, доживява до дълбока старост, а всички останали са екзекутирани. Вартоломей умира от по-лоша смърт.

Малко се знае в историята за Вартоломей. Като апостол неговата работа е била да разпространява Христовото слово, но не е ясно къде го е правил. Някои древни източници твърдят, че той е проповядвал в Етиопия, Месопотамия, Иран и Турция. Други казват, че е започнал в Индия, но се е озовал в Армения.

Смята се, че по време на престоя си в Армения той обръща нейния цар в Полимиус в християнството и това не се харесва на други местни лидери, по-специално на брата на царя Астиаг. Астиаг извикал Вартоломей в двора си, където поискал Вартоломей да направи жертва на езическите богове.

Вартоломей отказал и на палачите било наредено да хванат апостола и бавно да го одерат жив. Казват, че когато го одрали жив, Вартоломей продължил да се моли на Бог. Това толкова разгневило Астиаг, че той наредил да обезглавят апостола, за да мълчи, и това сложило край на мъките му.

Не е ясно доколко тази история е вярна. В исторически план одирането на Вартоломей не се споменава до около 600 г. сл. Хр. Други версии на историята предполагат, че той е обезглавен, разпнат или поставен в торба, пълна с пясък, и хвърлен в морето. Най-популярна обаче е историята с одирането. Най-цинично Вартоломей е смятан за покровител на месарите и кожарите, което показва, че някой във Ватикана е имал мрачно чувство за хумор.

Свети Антипа от Пергам: приготвен жив

Както беше споменато по-рано, Йоан бил единственият апостол, който доживява до дълбока старост. Не всички негови последователи обаче са имали този късмет. Антип е един от тях. Той е назначен за епископ на Пергамон (съвременна северозападна Турция) по време на управлението на император Нерон (54-68 г. сл. Хр.). Освен всичко друго, Нерон е известен с организирането на първия общ опит на римското правителство да унищожи християните.

Езическите жреци на Пергамон били възмутени, че губят последователи, които Антипа обръщал в християнството. Те поискали от него да спре да проповядва за Христос и да принесе жертви на техните идоли. Подобно на Вартоломей, той отказва.

Според традицията жреците го хванали и го завлекли в своя храм, където имали голям меден бик, използван за жертвоприношения. Сложили Антипа вътре и го изпекли жив. Говори се, че по време на цялото изпитание Антипа се молел на висок глас, молейки своя бог да прости на мъчителите му.

Свети Касиан от Имола

Касиан е един от малко известните мъченици в този списък: днес той е истински уважаван само близо до родния си град в Италия. Смята се, че той е претърпял една от най-зловещите смърти за всеки мъченик.

През четвърти век от н.е. Касиан е епископ на Бреша, Италия. По това време император бил Юлиан Отстъпникът, който приел християнството, но в крайна сметка се отвърнал от вярата си. Когато Юлиан започва да преследва християните в своята империя, Касиан е принуден да напусне поста си и да избяга в родния си град Имола.

Връщайки се у дома, той отваря училище за момчета, където преподава четене и писане. За известно време било безопасно и изглеждало, че ще му бъде позволено да изживее остатъка от дните си в мир. За съжаление не се случило. Гневът на Юлиан скоро стигнал до владетеля на Имола и на жителите било наредено да принесат жертви на езически идоли, за да докажат, че не са християни.

Разбира се, Касиан отказал. Скоро той бил осъден като християнин и изправен пред местния владетел. След като научил, че Касиан е учител в училище, той наредил на Касиан да направи „подарък на своите ученици“.

Войниците съблекли мъченика гол и му завързали ръцете на гърба. В зависимост от източника, на Касиян са принудили от 100 до 200 негови ученици да бият своя учител. В желанието си да докажат своята лоялност към империята, младите момчета използвали всичко, което имали на разположение, за да убият бившия си учител. Някои източници казват, че Касиян е бил убит с камъни, бит с черни дъски и восъчни плочи и намушкан със стилуси и други остри предмети. Други източници твърдят, че децата просто са откъснали крайниците му с голи ръце. Всички източници са съгласни, че смъртта му е била дълга и че е починал в агония.

Света Агнес: заточена в публичен дом

През вековете някои сведения за смъртта на мъченици съдържат повече легенди, отколкото факти. Историята на Агнес е една от тях. Независимо от това, ясно е, че нейното страдание е било истинско.

Света Агнес се споменава днес като Дева мъченица на Рим и тя е една от най-популярните светици сред католиците. Нейната история започва в ранните й тийнейджърски години: според древните текстове тя е била красиво момиче, което е било много популярно заради красотата си. Различни езически римски семейства искали да я омъжат за един от синовете си.

Въпреки това тя се заклела в целомъдрието си пред Бога и решила да остане девствена. В резултат на тази клетва тя отказала много почитатели и един от тях бил син на местен владетел. Той се възмутил и наредил Агнес да бъде принудена да работи в публичен дом. По това време тя била само на 12-13 години.

По това време животът в публичен дом бил труден, тъй като робинята, а именно Агнес, нямала никакви права и защита. Въпреки това, според легендата, заедно с момичето винаги е имало ангел-пазител, който бдял над нея и я защитавал.

Когато Агнес била съблечена гола, косата й магически пораснала, за да покрие голотата й. Всеки потенциален клиент, който се осмелил дори да погледне младата девица, бил поразен от слепота. Не е изненадващо, че това предизвикало недоволството на отмъстителния владетел. Той заповядал да я изгорят на клада, но ангелът отново му попречил. Пламъците просто се разделили около нея. В крайна сметка, в зависимост от източника, губернаторът или я обезглавява, или я намушква в гърлото. В резултат на това Агнес починала.

Може би историите за защитата й са преувеличени, но е имало младо момиче на име Агнес, което било измъчвано преди смъртта си, защото се осмелило да откаже на сина на губернатора. Въпреки че легендарната светица е била закриляна от мил ангел, вероятно истинската Агнес е преживяла много по-лоша смърт: тя е била многократно изнасилвана, преди да бъде убита. Днес тя е покровителка на младите момичета и жертвите на сексуално насилие.

Света Евлалия: нарязана и сварена жива

Света Агнес не е единствената тийнейджърка, станала мъченица. По време на Голямото преследване (последното и най-лошото римско преследване на християни от 303 до 313 г. сл. Хр.), Евлалия е 12-14 годишно момиче, живеещо близо до Мерида, Испания.

По това време управителят на Галия, Калпурний (или Дакоа, в зависимост от версията), посетил Мерида, за да преследва християните от региона. Евлалия, като чула за пристигането на владетеля, решила да избяга от къщата на родителите си и да се отправи към града, за да стане мъченица.

Пристигайки в Мерида, Евлалия отишла направо в трибунала на губернатора. Тя смело се изправила и осъдила Римската империя, подигравайки се с нейните езически богове. Калпурний заповядал да я хванат, но в младостта си не искал да убие момичето. Той предложил тя да направи жертва на неговите богове, за да бъде помилвана. Евлалия съборила идола и стъпкала даренията.

Това й донесло една от най-ужасните смърти, които можете да си представите. Доведени са двама палачи. Те я ​​разпънали и използвали режещи куки и метални нокти, за да направят дълбоки разрези по страните й, които разкрили ребрата й. След това тези рани били покрити с врящо масло, а страните и гърдите й били изгорени с факли. Говори се, че Евлалия не издала нито един стон по време на своето мъчение, освен да благославя Господа и да благодари.

Калпурний я убил, изгорил я жива. Говори се, че след смъртта й от устата й излетял бял гълъб, за който се смятало, че е душата й, възнесена на небето. Зимна виелица внезапно се появила и покрила тялото й, като го запазило до погребението й три дни по-късно.

Маргарет Клайдъроу: Смазана до смърт

Маргарет е родена в Мидълтън, Англия през 1555 г. в семейството на протестанти. През 1571 г. тя се омъжва за богат месар на име Джон Клайдъроу и двамата имат две деца. Всичко вървяло добре, докато не срещнала съпругата на д-р Томас Вавасур, известен католик в Йорк, който я обърнал в католицизма.

Това било проблем, тъй като през този период Англия била разделена между католици и протестанти. Кралица Елизабет I се опитала да сложи край на всички тези бунтове. Отчасти тя се опитвала да направи това, като насърчавала развитието на англиканската църква и отделялае Англия от католическата църква колкото е възможно повече. Просто казано, било ужасно време да си католик в Англия.

За съжаление на Маргарет съпругът й не бил обикновен касапин. Той също така е отговорен за докладването на католически вярващи на елизабетинските власти, включително съпругата му. За първото си нарушение Маргарет просто беше глобена. Когато не посещавала църквата, била затворена. Първо през 1577 г. и след това още два пъти в замъка Йорк.

Лишаването от свобода на Маргарет само засилило убежденията й. Католиците започнали да крият свещеници в домовете си, като често ги представяли за учители или гледачи на децата си. Маргарет решила да направи точно това и започнала да крие бегълци католически свещеници в резиденцията си. Скоро тя била хваната.

Укриването на свещеници не било просто криминално престъпление, а престъпление, за което се предвиждало смъртно наказание. Тя се явила пред жури, но отказала да участва, като заявила, че не е направила нищо лошо и няма нужда да бъде съдена. Съдията се съгласил, че не е необходим процес и тя автоматично била осъдена на смърт.

На 25 март 1586 г. Маргарет е отведена на моста Уз. Тя била разпъната на земята, като поставили остър камък, така че да се забие в гърба ѝ. След това върху нея била поставена врата, натоварена с тежък товар, и тя била смачкана до смърт. В рамките на 15 минути почти всяка кост в тялото й била счупена и тя починала.

Съдбата на Маргарет била толкова ужасяваща, че изглежда дори кралица Елизабет I осъдила подобна екзекуция. Тя написала писмо до жителите на Йорк, в което твърди, че Маргарет е трябвало да бъде помилвана от такава жестока смърт заради пола си. Тя става Света Маргарита, когато е канонизирана от папа Павел VI през 1970 г.