Поредната смяна на часовото време наближава. В края на март България ще премине към лятно часово време, което означава, че стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред.
През 2026 година промяната ще стане в нощта срещу 29 март. Точно в 3:00 часа през нощта часовниците се преместват с един час напред и става 4:00 часа. Това означава по-кратка нощ, но и по-дълги светли вечери.
Смяната на времето е практика с повече от вековна история. Идеята се появява още през 1902 година, когато британският бизнесмен Уилям Уилет предлага въвеждането на лятно часово време. Той обаче не доживява да види реализацията на инициативата си.
След продължителни дебати британският парламент приема закон за лятното часово време през 1916 година. Почти по същото време Германия и Австро-Унгария също въвеждат тази практика, като основната причина е недостигът на въглища и необходимостта от икономия на енергия по време на Първата световна война.
Днес смяната на времето се прилага в много държави по света, включително в България. След 1999 година правилото в Европа е едно и също – лятното часово време започва в последната неделя на март в 3:00 часа, когато стрелките се преместват с един час напред.
Връщането към зимното, или така нареченото астрономическо време, става в последната неделя на октомври, когато в 4:00 часа часовникът се връща с един час назад.
Основната идея на тази промяна е по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на хората – работа, училище и ежедневни дейности. Така се очаква да се намали използването на изкуствено осветление и съответно разходите за енергия.
През последните години обаче все по-често се поставя въпросът дали тази практика има реален ефект. Много експерти смятат, че икономията на енергия е минимална, а внезапната промяна на часовото време може да влияе негативно на съня и биологичния ритъм на хората. Въпреки тези дискусии, засега системата остава в сила и часовниците ще продължат да се местят два пъти годишно.
