Международни специалисти по благосъстоянието са анализирали научни изследвания върху щастието, обхващащи общо 600 години. Сред многобройните фактори се откроява един сравнително прост навик: прекарването на повече време с хората, които обичаме.

Щастието зависи от съчетание на обстоятелства, лични нагласи и поведение. Големият масив от научни данни обаче показва, че качествените отношения са сред най-надеждните показатели за добро психично състояние.

Дори наличието на един човек, на когото можем да разчитаме, може да има значително влияние върху благосъстоянието ни. Учените, участвали в анализа, споделят, че самите те съзнателно отделят повече време на близките си, след като са видели колко силно отношенията влияят върху щастието.

Резултатите от изследването са публикувани през август в научното издание Journal of Happiness Studies.

Социалните връзки са подценяван източник на щастие

„Качеството на социалните ни връзки е вероятно най-подценяваният фактор за психичното ни благосъстояние. В същото време то е от решаващо значение през целия живот“, посочва Ян-Еманюел де Неве, директор на Центъра за изследване на благосъстоянието към Оксфордския университет.

Де Неве е един от шестимата редактори на Световния доклад за щастието, но не е участвал в публикуването на конкретното изследване.

По думите му изводите съвпадат с резултатите, които ежегодно се наблюдават в Световния доклад за щастието. Социалната подкрепа, доверието и наличието на хора, на които човек може да разчита, обясняват голяма част от разликите в благосъстоянието както между отделните личности, така и между цели общества.

Лорд Ричард Лейърд, съдиректор на програмата за благосъстояние към Лондонското училище по икономика, определя това като едно от най-важните открития на науката за щастието.

„Както е казал Аристотел, хората са социални животни“, отбелязва той.

Един близък човек може да промени много

Около дузина международни специалисти по науката за благосъстоянието обсъдили чрез видеоконферентна връзка тенденциите, които се открояват в шестте века изследвания на щастието.

Връзките с други хора се оказали „един от най-надеждните показатели за щастие“, обяснява Лара Акнин, професор по социална психология в Университета „Саймън Фрейзър“ и съавтор на научната публикация.

„Знаем, че наличието дори само на един човек, на когото можете да разчитате, има огромно значение. Повечето връзки и общности, към които чувствате принадлежност, допълнително увеличават това усещане за благосъстояние“, казва тя.

Не става дума единствено за броя на познатите или приятелите. От значение са качеството на отношенията, доверието, чувството за принадлежност и увереността, че човек ще получи подкрепа в труден момент.

Парите помагат, но до определена граница

Друг важен извод е свързан с финансовото положение. Икономическата сигурност създава стабилна основа за благосъстояние, особено когато доходите позволяват на човека да покрива основните си потребности.

Допълнителните приходи над това равнище обаче не оказват същото силно влияние върху общото усещане за щастие.

По-удовлетворени са и хората, чиято работа и ежедневни занимания съответстват на личните им ценности. Положително влияние оказват съзнателни навици като изразяването на благодарност, внимателното преживяване на хубавите моменти и доброволчеството.

По-доброто изслушване на другите и активното участие в обществения живот също се свързват с по-високо благосъстояние.

Начинът, по който прекарваме времето си, има голямо значение
Според анализа житейските обстоятелства, сред които местоживеенето, възрастта и семейното положение, обясняват около 10% от общото щастие.

Приблизително 40% изглежда са свързани с начина, по който човек избира да прекарва времето си. Това оставя широко поле за целенасочени промени в ежедневието.

„Това дава много възможности на хората, които по природа са по-песимистично настроени, да започнат да прилагат подкрепени от изследвания подходи като медитация или благодарност. Те могат да им помогнат да виждат света по-положително“, обяснява Акнин.

Учените уточняват, че благосъстоянието не означава човек да се чувства щастлив непрекъснато. По-важно е животът да бъде изграден около личните ценности, силните страни и значимите отношения. Значение има и способността за приспособяване към промени и нови трудности.

Споделеното хранене намалява стреса и тъгата
В свое отделно проучване Ян-Еманюел де Неве и неговият екип изследвали връзката между благосъстоянието и простия акт на споделяне на храна с други хора.

Участниците, които се хранели с поне още един човек, съобщавали за по-високо равнище на щастие. При тях били отчетени по-малко стрес и тъга, както и по-ниски нива на физическа болка.

Тази зависимост се наблюдавала във всички проучени държави и култури.

„Хората са социални същества. Общуването с останалите е основен фактор за щастлив и здравословен живот“, казва Де Неве.

Дори кратките социални контакти могат да повлияят положително. Мимолетен разговор с непознат или обикновеното споделяне на едно хранене са в състояние да подобрят измеримо усещането за щастие.

Отношенията влияят върху физическото и психичното здраве

Според Ричард Лейърд възприятието ни за самите нас до голяма степен се формира от реакциите на другите хора. Поради това отношенията могат да оказват дълбоко влияние върху физическото и психичното здраве.

Професорът по психология на професионалното здраве Гейл Кинман от Лондонския университет „Бъркбек“ също посочва, че социалните връзки са особено важни за здравето.

Те осигуряват емоционална и практическа подкрепа, създават усещане за принадлежност и предпазват от вредното въздействие на стреса и тежките житейски събития.

Научните данни показват и връзка между подкрепящите отношения и по-голямата продължителност на живота.

Самотата е сред големите проблеми на съвремието
 Лейърд определя самотата като едно от основните страдания на нашето време. Според него проблемът е станал по-сериозен заради социалните мрежи и работата от дома, които могат да ограничат непосредственото общуване.

Той призовава тези тенденции да бъдат преодолени чрез възстановяване на повече лични контакти.

„Всичко, което можем да направим, за да насърчим общуването лице в лице, си заслужава“, заключава Де Неве.