Почти половината американци, участвали в ново проучване, признават, че по време на пътуване са стигали отвъд границата на онова, което им се е струвало безопасно. Повече от една трета от туристите от поколението Z са поемали физически риск, за да заснемат по-впечатляваща снимка или видеоклип.

Резултатите поставят въпроса доколко социалните мрежи влияят върху поведението на туристите и превръщат опасните действия в част от преживяването.

Според поведенческия учен и социален психолог Джордан Бриджър камерата на телефона превръща всяка панорамна площадка в сцена пред публика от връстници. При по-младите хора общественото признание, което може да донесе един драматичен кадър, е по-голямо. Социалните платформи възнаграждават зрелищното съдържание и така започват да функционират като своеобразно табло за оценяване.

Експертът подчертава, че социалните мрежи не са непременно първопричината за опасното поведение. Те засилват отдавна познатия ефект на публиката върху решенията на младите хора.

Внимание, популярност и възможности
Пътешественичката и създател на съдържание Габи Бекфорд ръководи Facebook общността Young Travelers Network, в която членуват над 10 000 туристи от поколението Z. Според нея една рискована снимка или видеоклип може да донесе на младия човек внимание, обществен статут и професионални възможности, каквито подобно съдържание рядко осигурява на по-възрастните.

Поколението Z прекарва повече време онлайн от всяко друго поколение. Документирането и споделянето на преживяванията в реално време често се възприема като съществена част от самото пътуване.

Новото изследване идва след няколко тежки инцидента с туристи на живописни места. През август 20-годишен човек загина, докато позирал за снимки в забранена зона на върха на висок близо 54 метра водопад в щатския парк „Силвър Фолс“ в Орегон.

През септември туристка на около 30 години падна от наблюдателна площадка в туристически обект в Дубровник, Хърватия. По информация на местните власти тя получила наранявания по главата и ръцете.

Как е проведено проучването
Изследването е направено от Climbing Kilimanjaro, специализиран туроператор, който организира изкачвания на връх Килиманджаро, сафарита в Танзания и почивки на остров Занзибар.

В анкетата са участвали 1013 пълнолетни граждани на САЩ. Те са отговаряли на въпроси за начина, по който социалните мрежи влияят върху пътуванията, за които мечтаят, които планират и действително предприемат.

Изследователите анализирали и ключовите думи и хаштаговете, използвани в близо 24 000 популярни публикации за планински изкачвания в YouTube, Instagram и TikTok.

Средната възраст на анкетираните била 40 години. Милениалите представлявали 50% от участниците, поколението X било 24%, поколението Z, 21%, а хората от поколението на бейби бумърите, 5%.

Общо 28% от анкетираните заявили, че са поемали физически риск, за да направят по-добра снимка или видеоклип. При участниците от поколението Z този дял достига 37%.

Влиянието на публиката съществува отпреди социалните мрежи
Джордан Бриджър свързва резултатите с по-ранни проучвания на влиянието на връстниците върху рисковото поведение.

В лабораторно изследване, публикувано през 2005 г., присъствието на наблюдаващи връстници увеличавало склонността към рискови решения при тийнейджърите и младите хора, но подобен ефект не бил установен при възрастните.

Авторите му заключават, че подрастващите са по-склонни от възрастните да поемат рискове и че влиянието на връстниците има важна роля при това поведение.

Габи Бекфорд също разглежда социалните мрежи като усилвател на вече съществуваща тенденция. По думите ѝ младите хора поемат повече рискове в различни области на живота, включително при управлението на парите и развитието на кариерата си. Пътуванията не правят изключение, но онлайн платформите значително увеличават потенциалната награда.

71% се вдъхновяват, 17% действително резервират
Проучването показва още, че 71% от участниците са били вдъхновени да предприемат физически натоварващо пътуване. Едва 17% обаче действително са направили резервация.

Според Бриджър повечето хора само си представят изкачването или трудния преход. Онези, които предприемат риска, често вече възприемат въображаемата си онлайн публика като част от преживяването.

Той смята, че туристическите обекти трябва да променят физическата среда, вместо да разчитат единствено на предупредителни табели. Като пример посочва изграждането на безопасно място за снимки зад предпазна ограда.

Резултатите не доказват, че поколението Z е по-безразсъдно
Паромита Пейн, доцент по глобални медийни изследвания в Университета на Невада в Рино, предупреждава, че проучването установява възрастови различия в самооценката на рисковото поведение, но не доказва причините за тях.

Значение могат да имат честотата на използване на отделните платформи, натрупаният опит при пътуване и видът на дейностите, които хората предприемат.

Професорът по маркетинг и международен бизнес Шайлендра Пратап Джайн от Университета на Вашингтон също смята, че данните не трябва да се обясняват единствено с твърдението, че поколението Z е по-безразсъдно.

По-младите потребители са израснали в среда, в която преживяването и неговото документиране все по-често се сливат. За човек, който е постоянно свързан със социалните мрежи, снимката или видеоклипът могат да бъдат част от преживяването още от самото му начало.

Изкачването едновременно се превръща в лично действие, съдържание за публикуване и начин човек да покаже какъв е. Това въздействие е особено силно при трудни пътувания.

Изкачването на Килиманджаро, преходът в Патагония или завършването на тежък планински маршрут могат да демонстрират смелост, физическа форма, приключенски дух и постоянство. Посланието на публикацията вече не се изчерпва с „Бях тук“, а се разширява до „Ето какъв човек съм“.

Инфлуенсърите показват как трябва да изглежда пътуването
Джайн е съавтор на мащабен анализ за ефективността на инфлуенсърите в социалните мрежи, публикуван през май 2025 г. Резултатите показват, че те могат да оказват значително влияние както върху ангажираността на потребителите, така и върху намерението им да направят покупка.

Според професора инфлуенсърите са особено успешни в привличането на внимание заради своята привлекателност и доверието, което последователите им гласуват.

В областта на туризма те не се ограничават до препоръчването на определени дестинации. Те могат косвено да създадат сценарий за начина, по който мястото трябва да бъде посетено: къде да застане туристът, какво да снима, кои дейности са важни и как трябва да изглежда едно „изключително“ пътуване.

Социалните мрежи вече участват в определянето на това кое преживяване си заслужава и какво трябва да направи туристът, за да го превърне в съдържание, достойно за споделяне.

Експертът по пътувания в Източна Африка Въми Кихоле също посочва, че младите хора са израснали едновременно с използването и създаването на съдържание за социалните мрежи. За мнозина публикуването на снимки и видеоклипове в реално време е основен елемент от пътуването.

Опасна спирала от зрелищно съдържание
Според Джайн туристическият сектор трябва да приеме сериозно данните, че 37% от поколението Z са поемали физически риск заради по-добър кадър.

Социалните мрежи са превърнали пътуването от преживяване, което човек основно консумира, в продукт, който създава за публика. Когато туристът започне да оценява ситуацията през предполагаемия поглед на своите последователи, иначе необясними решения започват да изглеждат психологически разбираеми.

Това може да доведе до тревожен цикъл. Потребител публикува впечатляващ кадър, алгоритъмът го разпространява по-широко заради неговата необичайност, а други туристи го виждат и се опитват да го повторят. Така изключителното и опасно поведение постепенно започва да изглежда нормално.

Паромита Пейн допълва, че многократното гледане на подобни публикации може да превърне риска в нещо обичайно. Потребителят вижда въздействащата снимка, но рядко вижда възможните последствия или действията на спасителните екипи.

Рискът засяга и спасители, водачи и останалите туристи
Последиците от една опасна снимка могат да засегнат планинските водачи, спасителите и останалите участници в прехода.

Според Въми Кихоле безотговорното поведение на един човек може да предизвика скъпа и продължителна евакуация, която да промени програмата на цялата група.

Туристическите компании трябва да включват конкретни указания за употребата на социалните мрежи в инструктажите преди отпътуване. Пътниците трябва предварително да бъдат информирани кои действия са забранени и какви са рисковете от опитите за заснемане на съдържание в опасна среда.

Габи Бекфорд препоръчва туроператорите да приемат, че всеки клиент може да пътува за първи път и да не познава опасностите. Според нея са нужни разбираеми предупреждения в рекламните материали, ясни обозначения на място и документи, които точно посочват условията и отговорностите на туристите.

Когато дадено място стане прекалено опасно, туристическите компании и местните власти трябва ясно да определят какво вече не е позволено и при необходимост да променят правилата.

Бекфорд предупреждава и за изображенията, създадени с изкуствен интелект. Те могат да показват туристически обекти и дейности по начин, който не отговаря на действителността, или да представят като възможни действия, които всъщност са забранени.

Според Пейн рекламното съдържание на туристическите компании трябва да включва съвети за подготовка при тежки условия и да показва, че отказът от продължаване на маршрута понякога е правилното решение. Връщането назад трябва да бъде възприемано като допустима част от всяко пътуване.