На 23 май 1934 г. в Корбейл, Онтарио, се раждат недоносени и преждевременно 5 идентични близначки – Анет, Сесил, Ивон, Мари и Емили.

Кръстени са набързо от акушера, който ги е израждал, именно защото не е очаквал да оцелеят дори и ден. Но те оцеляват и наддават на тегло. За тяхно съжаление обаче уникалността им ги превръща в забележителност и те са затворени в „човешки зоопарк“.

Когато стават на 6 месеца, баща им решава да ги покаже на световното изложение в Чикаго. Децата живеели в стъклена клетка от 1935 до 1943 г., като през това време били „посетени“ от 3 милиона души. Това остава един от най-циничните случаи на използване на деца за печелене на пари в целия свят.

Впоследствие бащата Дион се разколебава и опитва да развали сделката с организаторите на Чикагския панаир, но те отказват. Двамата родители, посъветвани от адвокат, прехвърлят попечителството на децата на Червения кръст за период от две години, за да ги защитят от експлоатация. В замяна на това организацията построява къща срещу тази на родителите, в която да живеят момичетата.

Месеци по-късно обаче правителството приема законопроект, който лишава семейство Дион от правата над децата им и петзначките се оказват под опеката на държавата. Отвън има площадка, позволяваща на туристите да наблюдават сестрите, докато играят. За момичетата се грижат три медицински сестри, икономка и две прислужници. Трима полицаи ги охранявали непрекъснато. Целият имот бил заобиколен от висока бодлива ограда. Навсякъде имало знаци, гласящи „Пазете тишина“, „Забранено правенето на снимки“.

Момичетата са отглеждани в строга рутина. Те се будят в 6:30 ч., пият портокалов сок и рибено масло, след това къдрят косите си. Преди закуската казват молитва, играят 30 минути, следват 15-минутна почивка и медицински преглед. Вечерята се сервира точно в 18 ч. Преди лягане си играят тихо и казват вечерните си молитви.

Когато петзначките порастват, започват да се появяват в реклами на всякакви продукти. В магазините за сувенири се продават техни снимки в рамка, на чаши, чинии, книги, пощенски картички и кукли. Баща им също отваря магазин за сувенири точно срещу детската им стая.

Петзначките участват и в три холивудски филма. За деветте години, прекарани в Quintland, както наричат къщата им, те донасят повече от 50 милиона долара общи приходи от туристи на държавата. През този кратък период къщата им е най-голямата туристическа атракция на Онтарио, надминавайки Ниагарския водопад.

Те, макар заобиколени от скъпи играчки, страдали от липсата на социални контакти и връзка с родители и семейството, което в последствие ги направило плахи и те никога не създали връзки с близките си. Сестрите се чувствали добре единствено когато общували помежду си, увредени завинаги от белега, който бил оставен в тях завинаги.

През 1943 г. – след деветгодишна юридическа битка, Олива и Елзире Дион отново получават попечителството над децата си. Но събитието не е щастливо. Богатството е преобразило семейството. Елзире се отнасяше грубо към тях, обижда ги и ги бие. Баща им започва да ги малтретира сексуално. След като навършват 18 години, петте момичета се местят в Квебек.

Емили умира на 20-годишна възраст от нелекуваната ѝ епилепсия. Мари си отива от този свят през 1970 г. сред кръвоизлив в мозъка. Дотогава сестрите получават своя дял от състоянието на семейството – по 183 000 долара всяка (днес равняващи се на 1.3 милиона долара).

През 1998 г. трите останали момичета подават иск срещу правителството за експлоатация и получават 4 милиона долара обезщетение. Ивон умира през 2001 г. През 2012 г. синът на Сесил изпразва банковата сметка на майка си и изчезва, оставяйки я отново на милостта на държавата. Днес тя е в държавен старчески дом. Анет живее в Монреал.