Израелският орган по антиките (IAA) публикува изображение, след като археологическата работа разкри нова информация за пещера на 2000 години, за която се смята, че е гробницата на Саломе. Именно тя, според някои християнски източници, е помогнала при раждането на Исус Христос, според Newsweek .
Мистериозната фигура на Саломе се появява в Евангелието на Яков, в което тя е описана като спътница на неназована акушерка, присъстваща при раждането на Исус. В източноправославното християнство Саломе често е изобразявана до неназована акушерка, но тя рядко се появява в западната християнска иконография.
Евангелието на Яков, написано през втори век, разказва за чудотворното зачатие на Дева Мария и събитията, довели до и непосредствено след раждането на Исус.
Известно още като Протоевангелието на Яков, произведението от втори век е едно от няколкото ранни християнски произведения, известни като апокрифни евангелия, които не се появяват в Библията, и е едно от „Детските евангелия“ – произведения, които дават подробности за ранния живот на Исус.
В Евангелието на Яков Саломе, за която се казва, че е от Витлеем, е помолена да помогне за раждането на целомъдрена жена, но тя не вярва, че това е възможно.
В евангелската история Саломе идва твърде късно, за да помогне на Мария - детето вече е родено. Тя казва, че няма да повярва, че Мария е родила като девствена, докато не я прегледа сама. Но когато се опитва да направи това, като протегне ръката си, тя е ударена от удар и ръката й светва, според една версия, след което е изсъхнала.
„Горко на моето беззаконие и моето неверие, защото оскърбих живия Бог и, ето, ръката ми падна от мен в огъня“, се казва в превода на пасаж от Евангелието.
Ангелът съветва Саломе да се приближи до Младенеца и тя чудотворно оздравява, провъзгласявайки го за „велик цар“.
"И Саломе се приближи до Исус и Го взе на ръце, като каза: Ще Му се поклоня, защото се роди великият цар на Израил. И веднага Саломе оздравя", се казва в Евангелието.
Вероятната гробница на Соломе, на около 35,4 км югозападно от Витлеем в националния парк Тел Лахиш, е открита за първи път от крадци на гробове през 1982 г. и впоследствие разкопана през 80-те години.
Пещерата е идентифицирана за първи път като място за погребение на Саломе от местните християни през византийската епоха, с течение на времето тя се превръща в място за поклонение. Съдържа десетки надписи на гръцки, сирийски и арабски, някои от които са посветени на Саломе. Сега пещерата се подготвя за публично откриване.
Извършените наскоро археологически работи разкриха 350 квадратни метра вътрешен двор на пещерата, украсен със сложни каменни резби и мозаечен под. Находките показват, че пещерата, съдържаща няколко стаи, е принадлежала на богато еврейско семейство.
Археолозите са открили и няколко надписа, някои на арабски, както и множество сергии в двора и стотици украсени маслени лампи, датиращи от 8-ми и 9-ти век. Лампите, много от които са счупени, може да са били използвани в религиозни церемонии в пещерата, каза IAA.
„Намерихме десетки от тези лампи, покрити с гранатови орнаменти и сложни геометрични мотиви“, каза археологът на IAA Цви Фирер. Предполага, че са ги напуснали поклонници.
След като е служила като място за погребение на богато еврейско семейство, пещерата е била разглеждана като християнско светилище през византийската епоха и е продължила да привлича вярващи в ранния ислямски период.
Последните находки предоставят повече доказателства, че пещерата е била важно място за поклонение за християни през девети век, въпреки мюсюлманското завладяване на региона.
Превод: GlasNews
