Напредъкът в компютърната томография и 3D изображенията позволиха на изследователите да реконструират черепа на Crassigyrinus Scoticus за първи път, хвърляйки нова светлина върху външния вид и поведението на древния хищник. Като ранен тетрапод, Crassigyrinus е бил огромен воден хищник, който е живял във въглищните блата на Шотландия и части от Северна Америка през долния и средния карбон.
Въпреки че е тясно свързан с някои от първите видове, които са направили прехода от водата към сушата, самият Crassigyrinus никога не е кацал на нея, пише IFLScience.
Почти цял век учените изучават останките на това водно животно. Техният напредък обаче беше възпрепятстван от факта, че всички известни вкаменелости бяха силно натрошени поради това, че бяха запазени в финозърнеста скала. Това доведе до факта, че много счупени и деформирани кости, с фрагменти, разположени произволно един върху друг, направиха много трудно за изследователите да възстановят външния им вид.
Но сега, благодарение на напредъка в компютърната томография (CT) и 3D изображенията, екипът успя да реконструира цифрово черепа на Crassigyrinus за първи път. Използвайки части от четири проби от всички кости на черепа, те успяха да съберат парчетата заедно като 3D пъзел.
Д-р Лаура Поро от Университетския колеж в Лондон, водещ автор на изследването, установи, че животното има череп, подобен на този на съвременните крокодили, с големи зъби и мощни челюсти.
Благодарение на тях те можели да погълнат всичко, което се изпречи по пътя им. В комбинация с последните изследвания на тялото, това предполага, че животното е било с къси крайници, което му е позволявало да се скрие под повърхността на водата и да грабне плячка с мощна захапка, подобно на съвременните крокодили.
Реконструираният череп също показа, че Crassigyrinus има специализирани сетивни органи, които му помагат да проследява плячка, включително големи очи. Благодарение на тях той можеше да вижда в тъмнината на въглищните блата, както и странични линии, които откриват вибрации във водата.
Има и невероятна празнина в предната част на черепа, която може да му е дала и други сетива. Една от теориите е, че тази празнина може да е съдържала рострален орган, който позволява на Красигиринус да открива електрически полета, или ранен пример за орган на Джейкъбсън, който му позволява да прави разлика между различни химикали. Но каквото и да е имало в тази празнина, то не е запазено и остава загадка.
Изследването е посветено на съавтора професор Джени Клук, палеонтолог пионер, който революционизира разбирането ни за ранната еволюция на тетраподите и почина през 2020 г. Новите реконструкции сега се използват за експериментиране с поредица от биомеханични симулации, за да се види на какво наистина е способен този ужасяващ хищник.
Превод: GlasNews
