Истинска бомбардировка на сетивата! В тази страна, в която има толкова много „най“, толкова мистика, магия и екзотика, си нонстоп изумен, вдъхновен, поразен, зашеметен, объркан и... смутен, разказва репортер на GlasNews.bg.

Египет на фараоните и грандиозните паметници и Египет на невъобразимата цензура и култа към личността. Египет на пирамидите и невероятните геодезически и строителни техники, и Египет на стърчащите от къщите железа. Египет, който изобрети хартията и пастата за зъби, и Египет на невъобразимата мръсотия и мизерия. Сред фараоните, пирамидите, гробниците, сфинксовете и храмовете на Древен Египет се чувстваш като прашинка от вечността. Прашинка, но значима. Сред боклуците и съвременните развалини усещането е различно.

В най-сухата и най-слънчевата страна в света всичко изумява – и внушителните паметници на културата, и историята на вечността, и безкрайната пустиня, и... бедността, с която днешните египтяни сякаш са свикнали. Една от най-напредналите цивилизации за времето си днес е в капана на полицейщината и мистър „Уан долар“.

Тръгваме по река Нил, в която крокодилите отдавна ги няма. Спорно е кой ги е убил – туристите или руснаците. Това – в кръга на майтапа. Истината е, че в един момент крокодилите са попрекалили, изяждайки цяло американско семейство, както е истина и това, че руснаците изграждат голямата стена на Асуанския язовир, която всъщност спира крокодилите. Честно казано, не ни липсваха...

Лъкатушейки по най-дългата река в света (6858 км!), не спираме да се удивляваме на упоритостта и вироглавството й. Да си пробиеш път през безкрайната пустиня, да й вдъхнеш живот и да я превърнеш в люлка на човешката цивилизация – за това се иска истински инат. Неслучайно Херодот нарича Египет  „Дарът на Нил“. И съвсем неслучайно Египет в момента е това, което е около Нил. Останалото е една безкрайна пустиня – пясъци и скали, никъде нито тревичка, да не говорим за дръвче. Така че 98% от населението на най-многолюдната страна в Близкия изток (гони 100-те милиона) живее около Нил. Което означава на едва 8% от територията на Египет. Доста нагъстичко...

Избягвайки контакта с досадно-наглите търговци - новата мантра на Египет е „Уан долар“!, ние потопихме сетивата си в монументалните останки от древността. Е, потопихме се и в Червено море, сменихме 10 вида транспорт, сред които най-ненадеждният бяха камилите, опитахме от екзотичната арабска кухня, пазарихме се, както си му е редът, пипнахме истински алабастър и истински папируси, ядохме истински сладолед, както и бедуинска манджа, изписахме имената си - не, не на пирамидите, сакън!, а на картуши, от дервишите ни се зави свят, а от кючекчийките не изпаднахме във възторг... изминахме почти 3000 километра и 5000 години.

Голямата заслуга за всичко това, освен на бившето величие на Египет, дължим и на едно момче – Пресиян, нашия екскурзовод, който освен че сподели с нас дълбоките си знания по египтология, ни накара да се чувстваме спокойни и обгрижени. Благодаря, Преси!

И така, след като сме си починали в хотела в Хургада, се отправяме към Луксор, разположен върху останките на древната египетска столица Тива. Там, освен корабчето, което ще ни приюти временно, ни чака Големият храм, издигнат от Рамзес II и посветен на боговете Амон Ра, Мут и Хонсу. Гигантските му папирусови колони до самите води на Нил впечатляват, но това, което спира дъха ни, е Карнак - най-големият религиозен комплекс в света, строен цели 2000 години - абсолютна демонстрация на постиженията на египетската архитектура по време на царуването на 30 фараона. 

След пирамидите това е най-посещаваното място в Египет. Докато го разглеждаме притаени, разбираме защо - все още не сме пренаситени със символика и знания и тайничко се прекланяме пред фараоните на Египет, оставили тези грандиозни паметници на величието си. 

Долината на царете! 62 гробници на фараони, една от които шашна света през 1922 г. Сега в гробницата на Тутанкамон няма какво да се гледа - всичко е в Историческия музей в Кайро. Но тук, в Долината на царете, е изумителният храм на Хатшепсут – първата жена фараон, управлявала Египет цели 20 години. Хатшепсут, която се облича в мъжки дрехи и носи фараонска брада... До този истински архитектурен шедьовър отиваме с влакче - и слава богу, защото слънцето вече безмилостно напича...

Тук нищо не е случайно - мястото за строителството на храма са подбрали математици. Изчисляват го така, че да лежи по мислената ос, свързваща Големия храм на Амон Ра в Карнак с Долината на царете, където вече е подготвена гробницата на Хатшепсут. Така храмът и гробницата се озовават един до друг...

А пред колосите на Мемнон трябва просто да помълчиш. Масивните каменни статуи, изобразяващи седналия фараон Аменхотеп III, навремето пазели входа към гробницата на фараона. Сега внушават респект...

Продължаваме с корабчето по Нил по посока Едфу през Есна. Няма спасение от Мистър Уан долар! Търговци пирати се закачват с лодката си за кораба и започват да хвърлят хавлии на палубата. С изумителна ловкост, имайки предвид височината и това, че и корабът, и лодката се движат. Пазаренето завладява въздуха и ние бързаме да слезем в бара, за да избягаме от хавлиите.

Храмът в Едфу, посветен на бог Хор, сина на Изида и Озирис. Строежът на храма започва през 237 г. пр.н.е., по време на управлението на Птоломей III и завършва почти 2 века по-късно, през 57 г., по време на управлението на Птоломей XII – бащата на прочутата Клеопатра. До него стигаме с каляски, но бързо забравяме за екзотиката - покрай нашия кон Ферари, който очевидно си падаше по тройното изпреварване. Тук, в храма обаче на божеството с глава на сокол, отново се омиротворяваме и се потапяме в мита за Хор, син на Изида, заченат от мъртвия Озирис, убит предателски от брат си Сет.

Наслаждавайки се на красивите и плодородни брегове на Нил, продължаваме към храмовете в Ком Омбо. Първият комплекс се извисява над река Нил. Построен е в елинистичната епоха, т.е. по време на Птолемеите, и представлява необичаен двоен храм – на Собек, бога на крокодилите, и на Хор – на соколите. Всяка постройка има своя порта и свои параклиси. Казват, че в комплекса са намерени над 300 мумифицирани крокодила. За да почетем все пак Бога с крокодилска глава, отиваме да видим и крокодилите. По-точно - мумиите им.

Отплаваме за Асуан - най-южния град в Египет, известен с каменните си кариери. Късно вечерта той ни посреща с феерия от светлини и цветове. Внушително е!

Тук задължителна за посещение е Високата стена на язовир Насър. Асуанската язовирна стена, която прегражда река Нил, е издигната през 1970 г. Строителството й няколко пъти е отлагано поради политически съображения и заради необходимостта от преместването на важни археологически обекти, като храма Абу Симбел. В крайна сметка руснаците я построяват и така преграждат пътя на крокодилите. А египтяните издигат паметник на съветско-египтянската дружба.

Продължаваме към тежащия почти 1200 тона незавършен обелиск на царица Хатшепсут, който никога не е бил издигнат. Изоставен е в скалата, в която е бил изсечен още в древността, но не защото не са успели да го пренесат, а заради появила се пукнатина. Малшанс!

Стигаме и до Храма на Изида - богинята на магията, на семейството, на мъдростта и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Изида, която е и сестра, и жена на бог Озирис... Първоначално храмът се е намирал на остров Филае, но водите на язозир Насър го поглъщат. Слава богу, храмът е спасен и пренесен на остров Агилика, камък по камък...

За целта се налага да прекосим река Нил с лодка - приятно преживяване. Дори неуморните търговци, които са навсякъде, не могат да ни развалят настроението - истински се забавляваме с дрънкулките, които те изсипват направо на дъното на лодката, приканвайки ни да си ги купим - естествено, за "уан долар"...

Обратно към Хургада. Да не пропусна да отбележа, че едно от най-странните неща, за които нямам никакво обяснение, е, че в Египет, където пътни знаци има тук-там, изпреварването се извършва предимно с клаксон, а светофарите са кът, никъде, ама никъде, не видяхме катастрофа. За сметка на това по пътищата можеш да видиш доста по-симпатични неща - като тези камилки,  магаренца и декоративни козленца, придружени от забулени бедуинки.

И... неизменните стърчащи железа от последните етажи на сградите, придаващи им грозноват и странен вид. В началото им се чудиш - възможно ли е всички къщи и блокове да са недовършени? Оказва се точно това и, разбира се, за него си има логично обяснение - ако сградите са недовършени, в Египет за тях не се дължат данъци... А кажете сега, че поговорката "Сиромах човек - жив дявол" сме я измислили ние. И още нещо ни сащиса - фасадите на сградите. По-грапава, груба, неравна и некадърно поставена мазилка не съм виждала!

Но да оставим столипиновския вид на египетските жилища, защото сега отиваме на сафари в пустинята! Където ще караме бъгита, квадроцикли, ще яздим камили, ще направим офроуд разходка с джипове, ще видим мираж, ще гостуваме на бедуините, които ще ни нахранят, и даже ще ни изнесат програма.

Температурата е над 40 градуса, слънцето се е залепило за главите ни, уморени сме от впечатления и емоции, но няколко часа в луксозния ни хотел изтриват умората. Ободряваща зеленина, много вода и още по-ободряващо питие и... сме готови да отпътуваме за Кайро! 

Пирамидите - разказът за вечността! Каквото и да казва човек, каквито и очаквания да е имал, докосването до пирамидите е изумително преживяване. Има някаква тишина в пирамидите - напук на шумния мегаполис Кайро, чието население е повече от това на България. Тук си като омагьосан, като пътуващ във времето - и спираш да забелязваш и праха, и пустинята, и адската жега, и тълпите. В опит да си спестиш усещането, че си незначителен, се хилиш ведро пред обектива и дори правиш ония туристически трикове, при които изглежда, че държиш Хеопсовата пирамида в дланта си. Или посочваш с пръстче пирамидата на Хефрен - все едно е под носа ти. И всичко това - под одобрителния поглед на Великия сфинкс!

Само 2 дни след като се сбогувахме с Египет, експлозия разтърси автобус с туристи близо до световноизвестните пирамиди. 17 души, включително и чужденци, бяха ранени. Тук е мястото да кажа, че навсякъде в Египет групата ни беше конвоирана от военни части на армията. Все пак заради Рамадана военният режим беше по-облекчен. А като прибавим към това и усмихнатите физиономии на хората, които се грижеха за нас, психологическият комфорт ни беше осигурен. 

Което ни позволи спокойно да отделим няколко часа на Египетския музей в Кайро - грабен, унищожаван, но съхранил за поколенията едни от най-ценните реликви в цял свят. Тук освен невероятно съхранените експонати от гробницата на Тутанкамон, сред които и прословутата му посмъртна маска, плахо се докоснахме и до онова изключително важно събитие за египтяните - Смъртта. Мумиите, чиито души би трябвало да продължават да живеят и след смъртта, тук си имат цяла зала...

Преситени от историята и настоящето на тази древна и екзотична страна, от легендите и реалността, ние си тръгваме от Египет. Трябва ни време, за да се уталожат емоциите, да се подредят боговете, фараоните и храмовете в главите ни. За да разказваме...