Пътешествия, вълнуващи работни ангажименти и красиви споделени моменти... така на пръв поглед изглежда ежедневието на любимия коафьор на знаменитостите и жената до него – новото откритие в редиците на музикалния лейбъл на Криско.

Отвъд привидния блясък обаче се крият години работа, много лишения и вяра, която движи и провокира към онова неспирно преследване на целите, което ни отвежда там, накъдето сме тръгнали. Двамата се допълват. Двамата се обожават. Точно с такова впечатление ни оставят след този разговор, който прескача от родното място на Венелин – село Мирянци, през къщата на Филип Плейн в Кан, до Кения и обратно в София с локация най-луксозния фризьорски салон у нас.

Венелин Кондаков за стъпките към успеха

Историята на твоя успех е много вдъхновяваща.Разкажи ни за самото начало. Първият път, когато си помисли, че искаш да се занимаваш точно с това.

Самото начало започна още когато бях дете, тогава си продавах играчките, за да правя пари. (Смее се.) После, на 13, за-почнах да работя в оранжерии, носих кофи с краставици за левче на час. Това правех цялата лятна ваканция, исках да имам собствени пари, да не разчитам на майка ми и баща ми. На 15 започнах нощна смяна в цех за гъби. Работех по 12 часа без спиране от 7 вечерта до 7 сутринта за 12 лева. Тези 12 лева ми се струваха като 1200. Бях най-богатото дете в селото. (Смее се.)

Някъде на 17 се обвързах с една жена, която беше с 12 години по-голяма от мен, и заминах да живея при нея в Плевен. Тя беше фризьорка и имаше малко салонче, в него започнах да й помагам. Започнах вечерна гимназия от 7 вечерта до 11, за да завърша средното си образование. Така 2–3 години помагах и се учех, докато се разделихме и се върнах в моето село.

Работех в различни салони в Пазарджик, а после и в Пловдив. Собственичката на салона в Пловдив имаше салон и в София, което беше и моя-та крайна цел. Предложи ми да се преместя и веднага се съгласих. Тъй като нямах възможност да живея под наем, се настаних в едно място, наподобяващо мазе, което беше прилично. Там изкарах няколко месеца. После намерих салона в София, който щеше да ми даде най-доброто развитие, и им предложих да работя без пари, въпреки че нямах много за храна. Исках просто да ме вземат на работа. Оцениха ентусиазма ми и ме приеха, разбира се, казаха, че ще ми плащат и заплата от 700 лв. Това за мен беше много. Още първата седмица ми дадоха 175 лв. И си казах: „Най-сетне успях!“.

Вече имах достатъчно за храна. Можех да си позволя по-добро място за живот, но след като видях, че мога да живея с някои лишения, реших да не инвестирам в това. Преместих се в един апартамент, където във всяка стая живееха различни хора, имах и съседи от ромски произход, не го казвам с лошо чувство, разбира се. Всички деляхме една баня. Понякога нямах възможност да се изкъпя, все беше заета, но ми беше добре.

Под леглото ми започнах да събирам пари за мой салон, който виждах в мислите си да се случи след 3 години. Така и стана.На 23 вече имах фирма, салон и екип от страхотни професионалисти и за мен няма по-добри. На 26 купих помещение в нова сграда и го обзаведох, а сега, на 30, е готов този, за който говорим в интервюто. Тайната е 70–80% от печалбата да се инвестира отново в бизнеса. Всички успели хора го правят.

Прочетох в твое интервю, че си вървял всеки ден по 10 километра, за да можеш да отидеш на работа. Много хора се отказват пред трудностите, защо ти не се отказа, когато ти е било трудно?

Да, моето село Мирянци няма гара и ходех пеша до съседното село. Оттам хващах влака до Пловдив, после от гарата вървях пеша до салона, в който работех. Не ползвах друг транспорт, защото нямах финансова възможност. Дядо всяка сутрин рано ми правеше принцеси с кайма, приготвяше ми ги, за да имам обяд.

Спомням си как, ходейки към салона, гледах във витрините пиците на парче, които струваха 1.70 лв., и мечтаех за тях. Сега, докато си говорим, си мисля как понякога недоволствам от ресторанти, където оставям по 200 лв. за вечеря. Затова човек трябва да си припомня откъде е тръгнал. Всъщност тогава не ми е било трудно. Имах голямо въображение и докато ходех, си представях, че вървя по красиви улици. Също така нямах търпение да се кача във влака, защото мислех, че ще срещна любовта... Два пъти на ден се надявах на това, кой да ми каже, че ще я срещна 10 години по-късно във фитнеса. (Смее се.)

Как се стигна до запознанството ти с Филип Плейн?

Запознах се с него още когато откри-ха магазина в София. Той беше поканил Николета Лозанова като негово лице за България, а аз отидох с нея. След това Морган, бивша негова приятелка, ми писа в Instagram дали бих отишъл в Кан да є направя косата. Беше шок за мен, защото аз много я харесвах и когато видях съобщение от нея, мислех, че сънувам. Точно тогава бях на обучение в Болоня и вместо полет обратно към София, взех такъв за Кан и отидох в къщата на Плейн. Тя остана очарована от резултата. След това Филип я видя и каза: „Уау, страхотна коса!“.

След време те се разделиха, но той ме покани да направя косата на новото му гадже. И така вече 4 години, аз правя цялото семейство Плейн.

Защо избра да работиш с OWAY?

Изпробвах ги веднъж, а резултатът бе толкова впечатляващ, че дори не се замислих, веднага вдигнах телефона и казах, че искам да работя с тези продукти. Причините за решението ми са две. Отдавна искам да работя с органик грижа за коса, защото е много по-щадящо за организма, за кожата, за скалпа и за косата. Съществуващите органични продукти не удовлетворяваха очакванията ми и затова продължавах да работя с тези, които все още са пълни със сулфати, парабени и различни химични заместители. За мен OWAY са истинско откритие. Те покриват моите изисквания – шампоанът образува хубава плътна пяна, маската се разресва мигновено, блясъкът на косата се вижда още след измиване. Работата с тези продукти е удоволствие както за мен, така и за целия колектив в Galleria Hair Studio. Наистина са уникални и правят косата феноменална, нямат аналог на пазара. Тук искам да благодаря на Елена Кристияно, която внася OWAY в България.

Кое отличава тези продукти от това, което експертите във фризьорството като теб и ние, потребителите, познаваме?

OWAY имат устойчива политика по отношение опазва-нето на околната среда. За мен е от огромно значение това, че опаковките са от стъкло и по никакъв начин не вредят на природата. В салона имаме голям разход на измивни продукти и това означава огромно количество пластмаса, която е основен замърсител на природата. При опаковките на OWAY този проблем е решен. Етикетите на продуктите не са от хартия, набавена чрез изсичане на дървета, а са от коса на царевица. Компанията набавя растенията и суровините от най-изоставащите икономически държави с цел подпомагане на тяхната икономика. Както споделят от самата компания – в съдържанието, в продукта има и есенции, и аромат, и качество, но и социална отговорност.

Всеки фризьор или потребител, избирайки тези продукти, по-мага на нашата планета. Това не е реклама, аз не получа-вам безвъзмездно тези продукти, а си ги купувам, защо-то в наши дни някой, като говори с толкова суперлативи за нещо, обикновено се смята, че му е платено да го прави.

Ти си част от Christian оf Roma Brand Ambassador club – какво е посланието ти към младите начинаещи фризьори?

Преди всичко бих искал да ги поздравя, че са избрали да работят и да се развиват в тази творческа професия. Доверявайки се на органик продукти, със сигурност са взели правилното решение. Ако мога да отправя един съвет в избора на бои – боите на Alfaparf Милано, представени от Christian оf Roma в България, са най-лесни за работа и най-издръжливи, с една от най-богатите гами цветове и нюанси. Избрах този бранд с дългогодишна история, защото мога да се доверя на качеството и имам спокойствието да разчитам, че ще отговоря на очакванията и на най-взискателните клиенти. Общо взе-то, всичко, от което ще имат нужда в света на фризьорството, е достъпно и ефективно представено от Christian оf Roma. Предстои ти отварянето на нов оазис на красотата и изисканата грижа за косата.

Ще ни издадеш ли нещо от концепцията на салона?

Да, и много се вълнувам. През април, след усилена и прецизна подготовка, най-после салонът ще е готов и цели-ят екип ще се премести там. Трябваше още миналата година да предприемем тази трансформация, но вирусът попречи на плановете ни. За новия салон заложих на светли тонове и наблегнахме на осветлението, защото то е най-важно за фризьора, за да види цвета на косата правилно. Салонът е на два етажа, като вторият е по-уединен, за да осигурим спокойствие на посетителите. Разполагаме с 12 фризьорски места и още 4 за грим и 4 за маникюр. Обособихме бар за бои, за да творим на спокойствие цветовите комбинации. Салонът се намира в района на МОЛ Парадайс, Кръстова вада. За мен това е най-хубавият и модерен район на София сега, а и ще става все по-атрактивен.

Ина Гаярдо за Венелин Кондаков и музиката

На какво те учи Венелин?

Венелин е мъж, който е постигал всичко сам и знае как да се бори за целите си, което говори достатъчно за него като човек. От него научавам наистина много важни и полезни неща за мен, освен всичко това той е човек, който много ме мотивира, вдъхновява и ми дава кураж, което е много важно за мен! Много се радвам, че имам точно такъв приятел до себе си! Жив пример е за това как човек не трябва да се отказва от целите си, независимо колко труднодостижими са те, защото в този живот никога не трябва да се отказваме от нещата, към които се стремим.

Няма как да не попитам колко често той ти прави косата?

Много честно доверявам косата си на него, но и сама обичам да я правя, дори понякога го питам за съвети, което намирам за много сладко. Обичам да експериментираме и да пробваме нови коси, както се вижда и във визиите от клипа. Факт е, че е професионалист, бих казала най-добрият в това, което прави!

Казват, че в една връзка винаги жената е права. Така ли е и при вас?

И да, и не. Не заставам зад тези митове, а по-скоро съм на мнение, че всеки трябва свободно да изразява мнението си и то да бъде уважено по един или друг начин, но все пак – да, повечето пъти аз съм права. Кога разбра, че искаш да се занимаваш с музика?Още когато бях на 9 години, за първи път се качих на сцена, след като бях поканена от моята учителка по музика да взема участие в един местен конкурс. Тогава усетих, че искам музиката да бъде центърът, а не периферията. Мисля, че постъпих правилно, като послушах сърцето си и тръгнах след най-голямата си мечта.

Разкажи ни за първата ти среща с Криско, как попадна в неговия лейбъл?

Първата ми среща с Криско беше в X Factor. След като свърши форматът, „Адаманд“ пуснаха конкурс за набиране на нови артисти, за който разбрах съвсем случай-но. След направени проби бях една от из-браните. Когато се срещнахме, ми поставиха три задачи, с които трябваше да се преборя в рамките на три месеца, ако исках да работя с тях. Разбира се, изборът да приема беше изцяло мой... С една дума, предизвикателство за мен, с което се гордея, че се справих чудесно.Историята е много дълга, но с хубав край!

За първата среща и привличането

Вие сте първата двойка на нашата корица и не мога да не започна с въпроса. Разкажете ни за вашето запознанство? Прочетох, че се е случило във фитнес?

Ина: Бяхме доста изненадани, когато разбрахме, че ще сме първата двойка на корица в България. Приемаме това като високо признание. Благодарим за възможността!

Венелин: Запознанството ни се случи във фитнеса. Видях я от 20 метра и тренировката ми приключи. Започнах да се правя, че тренирам нещо в близост до нея. Когато ме видя, тя ми се хвърли на врата и каза: „Ти си моят принц!“... Така се случиха нещата. (Смее се.)

Шегувам се, разбира се. Намерих я в социалните мрежи и след дълга комуникация є предложих да хапнем в ресторанта до фитнеса. Тя не отговори веднага, затова реших, че срещата ни няма да се случи, и се прибрах. Тогава получих отговор, тя се съгласи и веднага затичах обратно. Седнахме и си говорихме доста на различни теми. Докато я гледах, си казвах да не си давам празни надежди... „Това момиче никога няма да ти обърне внимание.“ Но съдбата явно е била в настроение. (Смее се.)

Какво беше първото нещо, което харесахте в другия физически? А от емоционална гледна точка?

Венелин: Като я погледнеш, физически няма как да не я харесаш от глава до пети. Лицето й е толкова секси и красиво. Тя дава много емоция в живота ми.

Ина: Когато се видяхме за първи път на вечеря, като че ли беше леко срамежлив, не че аз не съм, точно напротив... Но това е рядкост за мъж. Повечето в стремежа си да впечатлят жената се натрапват нахално, което лично за мен е доста отблъскващо.

Пътешествията ви са изключително красиви. Кои са най-романтичните и най-малко романтичните дестинации, на които сте били?

Венелин: Емоцията, която ни дава опознаването на света, е несравнима – различни култури, обичаи, природа, запознанства, всичко това е много зареждащо! Най-романтичната ни дестинация до момента е Санторини. Навсякъде звучи Хулио Иглесиас, въпреки че си в Гърция. Малки тесни пътечки, а когато стъпиш на ръба на скалите, сякаш целият свят ти принадлежи, да не говорим за залезите – вълшебни. Сега се наслаждаваме на друга романтика - хотела Giraffe Manor, който е като по приказките, толкова красив и нереалн. Жирафите се разхождат в градината на хотела.

Вярвате ли в брака?

Ина: Вярваме в семейството и в това, че то може да съществува в наши дни, но за брака по-скоро смятаме, че е начин да отпразнувате връзката си и нищо повече.

Познавате ли вече родителите си?

Венелин: Да, аз често ходя в Правец при цялото є семейство. Много е приятно там. Мили, модерни родители, които правят доста добрини и са я възпитали много добре. Също така сме били и по моя край и съм я запознал с моето семейство. Всички много я харесват. Все ме питат за внуче (Смее се.)

Източник: списание Grazia

текст: Силвия Канин

фотография: Костадин Кръстев-Коко