ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

26.07.1982 г., Преминаване на Панама канал към Атлантика

07,45 часа Имаме пълна готовност да се включим в конвой за преминаване на Панамския канал. Чакаме пилот, но преди него по щормтрапа на борда се покатери бригадата, която по система шлюзове трябва да качи кораба на почти 26 метра над нивото на Тихия океан. Все тъмнокожи момчета, които веднага плъзнаха из канижелите на надстройката и проснаха на кърмата сергия с фотокартички и фланелки. Не им се получи търговията и се оказаха по-слаби професионалисти от колегите си, с които преминахме канала в обратна посока.

09,00 часа Най-малък напред. Понеже този път преминаваме канала денем, забелязвам покрай шлюзовете специални места за туристи. Сред тях преобладават жени, повечето от тях – млади. Гледат ни през камери и фотоапарати. В посока Атлантика небето е на лошо, между сивосиньо и черно. Над канала летят хеликоптери с конструкция на дипломатически куфари.

Езерото Гатун. Идеална база за спортни лодки, но виждам само кораби и яхти. Педя островчета, а палмови горички върху тях. Гласовита фауна не крие присъствието си. Пълним танкове с битова вода от езерото. Качва се следобедната бригада, с която трябва да слезем на нивото на Атлантика. Също изцяло тъмнокожи. Откровено предпочитам контактите с перуанските докери, предимно индианци.

Оставаха последните 250-300 метра от канала, когато по парлангото проехтя молбата на механиците да останем 15 минути без ход. От мостика настояха да устискат още няколко минути, докато излезем на широко в Лимонския залив. Устискаха. Приближи лодка по левия борд. Качихме 5 варела машинно масло. Слезе пилотът, изпратен от старпома. Достолепен възрастен американец, който днес на мостика намерил добра дума за всеки. Капитан далечно плаване, вече 37 години на море. Той самият е един от общо 255 пилоти – от САЩ, Англия, Норвегия, които работят на Панама канал. Провървя ни на пилот и в двете посоки.

При почти напълно замрежен от снежинки телевизионен екран все пак успяваме да хванем кулминацията на „Мис Универсо“, но не и лицето на щастливата победителка. Сбогом, Панама.

27.07. – 15.08.1982 г. Преход Панама – Варна

Най-после залезът е зад кърмата, но в посока изток скоростта пада. Вятър 13 метра в секунда, това е 7 по Бофорт. Пръски прехвърлят палубата и мият финестрините на мостика, а от време на време вълната така блъска бака, че корабът за секунда спира. Друса като във въздушни ями. Замествам болен рулеви и карам вахтата от 20,00 часа до полунощ, заедно с третия помощник. Сдавам при 55 градуса жирокомпас и 57 – магнитен. Най-после блещукат звезди, които малко разреждат мътния хоризонт. За съжаление, във вахтения журнал все по-популярна ремарка е „Авариен стоп“.

Разиграха се доста етюди поради феномен, характерен за моряци – „Страх от завръщане“. Боцманът стана по-напорист от вятъра. Да се слиза в хамбарите не може – фул товар чували рибено брашно. Да се шета из магазиите – пипкава работа. Остава ръждата и боята.

Вися на скоуша и цапотя резеда под крилото на мостика – десен борд. Не става за валяк. Една четка вятърът отнесе в океана. И забива блажни точици в лицето ми. Шапката ми е вързана под брадата като войнишка каска, иначе ще последва четката.

Цялата палубна команда блъска с чукчета по люковите закрития на хамбарите. Същински ковашки цех, все пак доминира вятърът. Вятър, който надува главата като плондер. Оплакваме се един на друг от главоболие. Но когато върху грубата палуба се завърти бързоходната машинка, океанът оглушава. Зъболекарският стол е нищо. Вибрация, която стига до петите. Затова пък ръждата хвърчи на люспи като юфка.

Нещата загрубяха при поредния авариен стоп. Шеф механикът предупреди мостика – минимум 5-6 часа. Боци веднага поиска разрешение да се боядиса огледалото (лицевата страна на  надстройката от главна палуба до мостика). Сложна организация с координация между товарен кран, кош за вдигане на 8-9 метра над палубата и осигурителни въжета. И двама за рисковата работа. Единият е ясен, но интонацията на Боци ми прозвуча като молба. Всички останали отказаха и се изпокриха. Събудиха Бобсън, който спеше след нощната вахта на руля. Дойде с полузалепнали клепачи и скочи в коша, сякаш яха мотоциклет.

Вира. Стрелата на крана се тресе в неравномерни и неконтролирани движения по посока на часовниковата стрелка. Въжетата се опват, всяко в своята посока, както в баснята за орела, рака и щуката. При 7-8 градуса крен набираме няколко метра височина, кошът се тресе и люлее, но остава далеч от огледалото. Горе на крилото на мостика старпомът е жълт от страх да не ни изсипят на палубата. Долу треперят шефът и капитанът. Решение да се прекрати опасната игра взе барото. Бобсън веднага тръгна да си доспи. Позволих си да разгледам една по една моряшките физиономии, по които се чете гузност. Взех от домакина бутилка сливова и вечерта почерпих тайфата за рождения ден на дъщеря ми. И нито дума за приключението през деня.

Осигурявам Ачо, които виси на скоуша. В един момент валякът се измъкна от щока, от около три метра полетя надолу и одраска  до кръв носа на  боцмана. И чак тогава палубното началство заключи философски:

- Неделя, майка му стара, не се работи.

Странен човек. Знае, че министерски постановления не се изпълняват, а иска той каквото каже да става точ в точ.

Корабните партенки вече не ме разтреперват от притеснение. Приказката е, че оставаме на ремонт в Лас Палмас, а след това ще разтоварваме в Тартус. Кораб да влезе в завод с пълен товар? На излизане от Панамския канал получих радиограма от семейството: „Чакаме те за морето.“ Много се надявам, че Нептун няма да ми попречи да хвана края на лятото не в открито, а на плажно море.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ