Благоевград. За Пиринския край радостта от освобождението трае само до Берлинския договор. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Елена Александрова, уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. Тя обясни, че в хода на самата Руско-турска война един топовен залп показва на турския гарнизон в града, че има работа насреща си действително с войска, а не с четите, организирани от местното население. „Първоначално турските военни части не са очаквали да има руска намеса. Това създава безредие в града сред турското население, гарнизонът напуска Горна Джумая и се отправя на юг към Кресненското дефиле, а заедно с него се изселва и мирното гражданско турско население, което е живеело в града, така че за едно денонощие градът е освободен и е прочистен от турски войскови части и от населението“, каза още Александрова. Тя добави, че цялото християнско население в града начело със свещениците, с икони и хоругви в ръце, отиват да посрещат войсковата част, предвождана от майор Орлински. „Няколко дни след Освобождаването на града се присъединяват генерал-губернаторът Пьотър Алабин и българският общественик Марин Дринов към каузата за Освобождението на Горна Джумая. Те организират комитет за гражданското му управление“, коментира Александрова. За военен комендант е назначен майор Орлински. Назначен е и окръжен началник начело с Йосиф Вартоломеевич Шевченко, който устройва и първата административна власт. „Радостната еуфория за населението в града трае само няколко месеца, тъй като по силата на Берлинския договор от 1 юли 1878 година целият Пирински край влиза в границите отново на Османската империя, при което започва и мирната съпротива и продължава в Кресненско-Разложкото въстание, но това са събития, които последват самия договор и са негов резултат“, подчерта Александрова.
Ливия НИНОВА