Москва. „Аз съм обикновен, редови, честен украинец. Моята програма е самата простота: имам искрено желание да помогна на народа. Аз не съм с никой и никой не е с мен. Кажете на всички , че при вас ме е пратил „Никой“. Зеленски говореше така и ще продължи да го прави, без да го е срам от зеещата зад тези фрази пустота, напротив, експлоатирайки я, магнетизрайки с нея уморените, но така и не укрепнали умове. Той демонстрира и успешно патентова модел на нов популизъм – безпочвен, медиен, нагледен, като стока и работещ като часовник. По същия начин в онзи момент тръмповия политически дискурс, лавирайки „между Сцила и Харибда“ левите и десните позиции (и нанасяйки им добре прицелени удари пътьом), директно апелираше към американската изключителност, към митологическата идентичност на нацията – а дали е мнима или действителна, тук е абсолютно без значение. И проработи. Обективно, в Украйна няма такава идентичност – няма нужната историческа почва, а да очертаваш своя национален силует чрез безогледна и маниакална дерусификация е глупаво мероприятие и, както блестящо доказа за своя сметка Порошенко, нерентабилно. Именно затова и решиха използват единствения останал до сега неизползван механизъм – проверен, обмислен, емоционално балансиран медиен спектакъл, чиито зрители са просто и с усмивка доведени до линията на безалтернативността: тук изборът даже е между различни риторически конструкции – пост-истините ненужен и невъзможен. Спектакълът към изборите е агресивно нетърпим за света, защото той е твърде обременителен и реален за тази система, пише електронното издание на руското официозно издание "Експерт" в материал, представен без редакторска намеса.
„Кандидатът против всички“, без да се притеснява да възпява липсата си на реален политически опит, без видими усилия привлече огромна публика – очарована и станала податлива. И вече може да се констатира, че отсъствие на принадлежност на Зеленски към някое от омазаните с мръсотия политически движения в страната му осигури безпрецедентен за съвременната история триумф – триумф на политическото „нищо“, мило безсмислие, програмна нула. Разбира се, този родил се пред нашите очи украински феномен не се появи отникъде. По удивителен начин той се римува с това, което през вече далечната 1967 година формулира френският философ и художник авангардист Ги Дебор в своята знаменита книга „Общество на спектакъла“. Цялата съвременна за него социална тъкан, доказвал мислителя, се е трансформирала в единен тотален спектакъл, където „всичко, което по-рано се преживяваше непосредствено, сега е сведено до представление“; сега на сцената на глобалния театър цялата социална действителност, опосредствана от художествени образи, се представя като вълнуваща и светла декорация, като система от хармонизирани търговски марки, закриваща по този начин можещата да ужаси всеки бездна от пустота.„Спектакълът – това е стадий, при който продуктът вече е успял да постигне пълен контрол над обществения живот“, пише Ги Дебор. „Отношението към продукта не просто се оказва видимо, но сега ние виждаме само това: вижданият от нас свят – това е неговият свят“. Предизборната кампания на Зеленски беше още един момент в това победоносно разгръщане на реалността на обществото на спектакъла – продуктова по своята същност и игрива, но призрачната и фантомна, където избирателят вече не се вълнува от реални политически програми и идеологии и където самата идея за търсене на истински избор се оказва дискредитирана. В Украйна Порошенко разора и пося почвата за това, но на плодовете закономерно се наслади медийният кандидат.
В светлината на това е невъзможно да не си припомним фината забележка на друг френски философ Емануел Левинас за самата същност на сценичната реалност, според законите на която Украйна, уви, избра новия си президент: „Сценичната реалност – забележете, това никога не се е говорило нито за стихове, нито за картини – винаги се е интерпретирала като игра. Тя не оставя следи в качеството на реалност. Предшестващото я нищо е равно на нищото, което идва след нея... Бог все още живее в изоставен храм, старата, разрушена къща все още се посещава от сенките на живеещите в нея; Празният театър е ужасно необитаем.В него можете да почувствате присъствието на игралите тук Сара Бернар или Коклена, но от отчаянието или тъгата на Федра или Сирено дьо Бержерак не е останало нищо. Те се разпръснаха като светли облаци, неразличимо объркани, белязани от същото нищо, което съставлява същността на театралната атмосфера след спектакъла“. Не е изключено с такава пустота да се напълни не само стадион „Олимпийски“ в Киев, веднага щом там отшуми последното действие от политическия спектакъл на украинските избори, но и цялата още очарована от декорациите на „слугата на народа“ страна.

Превод и редакция: Иван Христов