"Вдъхни секиму, о, Боже!

любов жива за свобода —

да се бори кой как може

с душманите на народа.

 

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

 

Не оставай да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!…"

Христо Ботев/  "Моята молитва"

Втори юни е… Сирените ще завият зловещо, а по улиците на българските градове пешеходци и коли ще замръзнат за минути.

120 секунди в памет на Свободата, смелостта и борбата за справедливост. На чутовната жертва - тази на недоизживения живот, хвърлен в приношение на съдбата на един борещ се народ.

Почитаме Ботев и падналите за независимостта на Родината! Честваме личността на великия бунтовник и творец, както и всички знайни и незнайни негови събратя по дух, презрели мъките и смъртта в името на един по-висш идеал.

Спомняме си за подвига, достоен за сагите на древните герои, и подвига на поета, чиято съдба прескача забравата на времето.

Но освен ден на памет, 2 юни е и момент за равносметка.

Освен героичното, походът на Ботевите момчета е изпълнен с тъга и разочарование - бунтовниците се оказват сами в каузата си, към тях не се спускат български въстаници. Малодушие и страх са изпълнили сърцата на мнозина от селяните, през чиито села минават българските поборници.

Истории за душевна низост, предателство и страх има и в други епизоди, описани от летописците на Априлската епопея.

Но има и личности като Ботев, застигнат от Смъртта на едва 28 години, които сякаш успяват да заживеят вечно в паметта на Народа.

Споменът за четата от "Радецки", за техните хиляди сподвижници от лятото на април 1876 г. и всичките им братя по съдба, борили се за свободата и независимостта на България, живее в сърцата на онези, които оценят саможертвата в името на справедливостта.

И на 2 юни нека си спомним, за да не забравим.

Някои казват, че хората сме като прах във вятъра - неумолимо времето изяжда спомена за нас, измива всичко, което сме направили, сторили, изградили. Че малко по малко, век след век, споменът ще потъне някъде из дебрите на миналото.

И тук идва мисията ни на наследници на предците. Да не позволим на злободневието да изличи спомена за подвига и битката, на която Ботев е едно от най-смелите и вдъхновяващи лица.

Спомените за сънародниците ни, дали най-милото за благото на сънародниците си, изправили се срещу най-естественото - страха от смъртта, не бива да изтляват.

Ботев и падналите за независимостта и свободата изпълниха молитвата си, а ще намерим ли ние своята, ще я постигнем ли?

Снимка: Четниците слизат на родна земя/ Димитър Гюдженов