През 1943 година благодарение на обединението на цар Борис III, Светия синод, политици, общественици и граждани България предотвратява депортацията на българските евреи в концлагери. Животът си запазват близо 50 хил. души. Само в Хасково от явна смърт са спасени стотици. Един от тях е 99-годишният Аврам Ниего.
На 17-годишна възраст, по време на Втората световна война, Аврам Ниего слага жълтата давидова звезда и я носи като клеймо на ревера си цели 4 години.
"На всички еврейски жилища се слагаше задължително табелка - еврейско жилище, а отдолу името на главата на семейството. Бяхме събрани всички в едно гето. Еврейската махала беше до спорната зала "Дружба", разказва Ниего за Etv.
По това време в града живеят хиляда евреи - половината от тях са преселници от София, които са избягали от сигурна смърт.
"Беше забранено да се минава през главната улица. Беше въведен полицейски час - нямахме право да излизаме от 20:00 до 06:00 ч.", спомня си Аврам.
Всички мъже над 21 години са били прибирани в трудови лагери, където са работили без трудово заплащане. Малцинството е нямало никакви граждански и политически права.
"Човек свиква с всичко. Бяхме свикнали, че така трябва да живеем. Нямахме никакви неприятности с населението на Хасково", добавя той.
Според Ниего спасяването на българските евреи се дължи на българския народ, а не на царя и на правителството.
Днес в Хасково живеят 32 евреи, повечето са от смесени бракове.
Спасена от Холокоста: "Изгубеният влак"… Историята на Мириам
