Април, 1943 година. В разгара на Втората световна война Мириам Лапид-Андрисе била едва 10-годишна. В онзи ден момиченцето било изведено от дома си в Утрехт и било настанено заедно със семейството си в едно от гетата на Амстердам.
Мириам е най-малкото от четирите деца в семейството. Има двама братя и още една сестра. Два месеца, след като семейството и било настанено в амстердамското гето, всички били натоварени на влак и отведени в транзитния концлагер Вестерборк.
Днес Мириам е на 86 и е преживяла най-ужасяващата война.
В онези години едно дете на нейната възраст нямало как да си представи мащабите на всичко онова, което се случвало. Над 100 000 евреи, живеещи в Нидерландия, са били принудително депортирани и то предимно в “лагерите на смъртта” в Аушвиц и Собибор. Голяма част от тях - деца.
Оцелели едва 5000 души.
“В началото всичко засягаше единствено възрастните. Това беше тяхната война. После започна да влияе и на нас, децата. Не можехме да ходим на басейн, на кино. Взеха ни велосипедите. Забраниха ни да ходим на училище. Загубих три години от образованието си”, разказва пред BBC Мариам, която днес живее в Израел.
От цялото й семейство оцеляват петима души. Мариам, сестра й, двамата й братя и майка й се оказват едни от късметлиите, преживели Втората световна война.
В дните преди края – нацистите започнали да унищожават всякакви доказателства от концентрационните лагери - строителни обекти, документи. Започнали да транспортират затворниците до локации, намиращи се дълбоко в Германия.
Точно по онова време, през 1945 г., Мириам пътувала из Германия в един от трите влака, тръгнали от концлагера в Берген. Това бил моментът, в който момиченцето било освободено.
Днес е познат като „Изгубеният влак”. По план трябвало да стигне до днешна Чехия, но маршрутът му бил принудително отклонен заради бомбардировки. Влакът спрял в малкото германско село Требиц.
Много хора загинали още във вагоните заради различни заболявания и жесток глад.
На 23 април 1945-а пленниците били освободени от руската армия в Требиц. Всички евреи били държани в германското село в продължение на два месеца. След края на войната, били върнати обратно в родната Нидерландия.
