Всеки ден - нов кадър. Нов автомобил. Нов град. Нов фас, който излита през прозореца.

Толкова са много, че вече трудно можем да говорим за отделни случаи. По-скоро гледаме един и същ навик, разиграван от различни хора на различни пътища из България.

Сценарият е прост.

Пуши ми се - паля. Допуших - хвърлям. Пепелник? Хайде сега. Нали имам прозорец.

Това е автомобилната версия на Бай Ганьо през 2026 година. Климатик, навигация, смартфон, вероятно автомобил за десетки хиляди евро. Само едно технологично чудо продължава да му убягва - мястото, на което се оставя фасът.

Затова прозорецът се отваря, ръката излиза и проблемът изчезва. Поне от купето.

Навън може да има сухи треви. Може да има поле. Може да е 35 градуса. Може пожарникари от дни да гасят огън. Може институциите да предупреждават за екстремна опасност от пожари.

Но това вече е навън. А навън, изглежда, е ничие.

През последните дни в социалните мрежи се трупат сигнали от различни части на страната. Хора снимат автомобили, от които според разказите им са хвърляни горящи фасове. Илия Доганов описва такава ситуация на Околовръстното. В пловдивска група мъж разказва за шофьор на автобус №12, който според публикацията пушел зад волана, а след това изхвърлил фаса през прозореца.

Друг очевидец снима автомобил и отбелязва абсурден детайл - само след около 20 метра колата влиза в бензиностанция. Там има кошчета. Двадесет метра се оказват твърде далеч.

В друг сигнал човек разказва как вижда горещ фас да излита от автомобила пред него и да пада някъде край пътя.

„Ще се молим да не пламне полето“, пише той.

И това са само част от публикациите. Нови сигнали продължават да се появяват от различни градове.

Разбира се, тук идва и вечният специалист от коментарите.

„От фас никога не може да стане пожар.“

Прекрасно.

Само че Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ очевидно не е прочела Facebook експертизата. Пожарникарите предупреждават за опасността от небрежно боравене с огън и изхвърляне на незагасени цигари при суха растителност. Един фас не означава автоматично пожар. Но при подходящи условия жарта е напълно способна да даде начало на горене.

И тук дори не е нужно всеки фас да подпали нещо. Тъкмо това е номерът. Хвърляш сто пъти и нищо не става. На сто и първия може да стане. Само че тогава човекът, който го е хвърлил, отдавна ще бъде на километри оттам. Може дори вечерта да гледа пожарите по телевизията. И да цъка с език.

„Ужас. Какви хора има.“

Това всъщност е по-интересната история.

Не цигарата - а манталитетът.

Онзи особен рефлекс, според който личната отговорност свършва на сантиметър след прозореца на автомобила.

Фасът е мой, докато го пуша. Бутилката е моя, докато пия от нея. Опаковката е моя, докато ми трябва. След това някак магически става обща. Някой ще я вдигне. Някой ще почисти. Някой ще изгаси. Все някой.

И затова тази история не е за пушачите. Огромен брой пушачи никога не биха изхвърлили горящ фас през прозореца. Тя е за онова старо и упорито убеждение, че правилата са чудесно нещо - най-вече за останалите.

Че моят един фас нищо няма да промени. Моята една бутилка няма да замърси. Моето едно нарушение няма значение. Аз съм само един.

Проблемът е, че „само един“ се оказват много.

Виждаме ги по пътищата. Граждани ги снимат. Публикациите се множат.

И докато пожарникари, доброволци и местни хора се борят с огъня в различни части на страната, някъде другаде една ръка отново се подава през автомобилния прозорец.

Щрак. Фасът полита. Прозорецът се затваря. Газ.

Защото Бай Ганьо може вече да има хубава кола, климатроник и последен модел телефон.

Но пепелникът все още му идва твърде европейски.