Няма раница, не носи щеки и очевидно не проверява прогнозата преди преход. Но ако съдим по разказите на планинари, едно куче познава Пирин така, както мнозина хора никога няма да го опознаят.

Историята започна с въпрос. Мария Неделчева публикува снимка в социалните мрежи и попита дали някой е срещал животното. Само за дни тя и нейни спътници го били засекли на различни места високо в планината - на Джангал, по маршрута към Дунино куче, през Котешкия чал и Кончето, а на 18 август - край Муратово езеро.

„Изумително е как се движи в Пирин сам, като диво животно“, написа Неделчева.

Оказа се, че далеч не са единствените, които го познават.

Под публикацията започна да се оформя своеобразна карта на неговите преходи. Теодора Трифонова разказа, че го е срещнала на Полежан на 5 август. Ден след преминаването му през Кончето, на 16 август, Юлия Ангелова твърди, че същото куче било с нейната група на връх Синаница.

И това е само началото.

Ирена Русинова си спомня за куче с червен маркер на ухото, което извървяло с тях маршрута от Тевно езеро почти до Безбог. По думите ѝ животното приело с удоволствие и храната, която туристите му предложили.

Други срещи отвеждат четириногия планинар още по-далеч.

Емил Будинов твърди, че го е виждал още миналата година в района на Вихрен. Тогава му дали вода. Десислава Шишманова пък разказва, че кучето било неотлъчно с нея по Вихрен и Кутело, след което останало при хижа „Вихрен“.

„От години обикаля Пирин. Голям сладур“, пише Николай Горанов.

Ако всички тези разкази са за едно и също животно, биографията му вече звучи впечатляващо: Полежан, Джангал, Синаница, Вихрен, Кутело, Типиците, Тевно езеро, Безбог, Котешки чал, Кончето, Муратово езеро...

И именно Кончето предизвика най-голямо удивление.

На въпрос дали кучето действително е преминало прочутия мраморен ръб, Мария Неделчева отговаря категорично:

„Кончето и Котешки чал заедно с нас! Невероятни умения има кучето.“

И добавя един детайл, който прави историята още по-симпатична:

„Наслаждаваше се на всяка гледка.“

За човек преминаването през Котешкия чал и Кончето изисква концентрация, увереност и сериозен планински опит. А животното, ако вярваме на разказите на туристите, очевидно се движи по този терен с впечатляваща лекота.

Нона Йотова разказва, че в един от случаите кучето тръгнало с групата още от ски пътя. Други го описват като спътник, който просто избира хора и известно време върви с тях, преди отново да поеме по своя път.

Появи се и възможна следа към историята му.

Любопитен детайл добавя Стоян Колев, който срещнал кучето на Типиците в края на юни. Животното стигнало с него чак до Тевно езеро. Туристът тъкмо се канел да го нахрани, когато на вратата на заслона се появил Иван.

Реакцията на кучето била повече от любопитна - щом го забелязало, то изчезнало, без вече да проявява никакъв интерес дори към храната.

„Изводите всеки може да си направи сам кой кой е“, многозначително отбелязва Колев.

Каква е историята зад тази реакция, можем само да гадаем. Но очевидно четириногият планинар не просто познава пътеките на Пирин - изглежда, добре познава и част от хората по тях.

Някои от хората в групата дори вече имат свое определение за него.

„Най-добрият планинар“, пише Надя Белинтаски, учудена как животното успява да преминава през Котешкия чал.

И може би точно това е най-хубавото в тази история. Един човек качва снимка с надеждата някой да разпознае непознато куче. Няколко часа по-късно се оказва, че половината Пирин сякаш го познава.

Не по име, а по маршрутите му.

Веднъж е на Полежан. После на Вихрен. След това се появява на Синаница, прекосява Кончето, слиза към езерата и отново изчезва някъде между върховете.

Остава само да научим името му.

Защото планинарска биография вече определено има.