Всяка година в нощта срещу 1 юли по географските ширини на България се случва нещо уникално. Градовете се изпразват, а десетки хиляди хора се насочват към морския бряг, бреговете на язовирите или планинските върхове с една-единствена цел: да стоят будни цяла нощ и да посрещнат заедно първите лъчи на юлското слънце.
Макар и вдъхновен от западната хипи вълна, Джулаят е абсолютно самобитен български феномен. Никъде другаде по света песен на британска рок група от 1971 година – легендарната „July Morning“ на Uriah Heep – не е раждала масова национална традиция, която отказва да затихне вече четири десетилетия.
Корените на празника ни връщат в средата на 80-те години на миналия век на централния плаж във Варна. В условията на късния социализъм, когато западната рок музика и свободното изразяване се следяха изкъсо от властта, група младежи организират своя мирен, символичен бунт.
Те избират първото утро на юли, за да покажат, че системата може да контролира всичко, но няма как да спре слънцето да изгрее. Така изгревът се превръща в мощна метафора за свободата, пречистването и новото начало, а дългото почти 10 минути парче на Uriah Heep става официален химн на тази свобода.
С падането на режима традицията не изчезва, а се разраства и намира своя духовен дом на север, край суровите скали на село Камен бряг.
Мястото е емблематично, тъй като е сред най-източните точки на страната и слънцето изгрява най-рано именно там. В продължение на години символ на празника беше покойният вокалист на групата Джон Лоутън, който редовно пееше хита на живо от скалите в секундата на изгрева.
Днес Джулаят вече е децентрализиран и не е ексклузивна собственост само на морето – хиляди българи палят лагерни огньове край язовири като Копринка и Жребчево, изкачват върховете на Рила и Пирин или просто се събират по градските тепета и хълмове.
Край огъня в джулайската нощ цари пълна демокрация, в която социалният статус изчезва, а непознати споделят храна, дърва и одеала под звуците на акустични китари и вечни български рок класики. Истинското предизвикателство винаги настъпва между 3 и 5 часа сутринта, когато хладният бриз и умората тестват волята на присъстващите, но устояването докрай е въпрос на чест.
В ерата на дигиталната пренаситеност Джулай Морнинг ни връща към нещо първично и истинско. Когато в 5:30 ч. сутринта тълпата утихне пред раждането на новия ден, всеки си напомня, че най-ценните моменти и усещането за свобода все още са напълно безплатни.
