Всеки ден попадаме на истории, които ни карат да се питаме: „Как е възможно това?“ Пътни безумия, институционални абсурди, нелепи ситуации и решения, които звучат като измислица, но са самата реалност.

С новата рубрика „Ненормална България“ ще събираме именно тези истории. Не за да ги превърнем в сензация, а за да ги покажем такива, каквито са - защото само когато говорим за абсурдите, има шанс те да престанат да бъдат ежедневие. Истинските абсурди. Всеки ден.

Лятото е в разгара си, плажовете са пълни, а някои летовници очевидно са решили, че освен спомени могат да оставят след себе си и... богата „реколта“.

Този път не става дума за миди, рапани или морски съкровища, а за десетки угарки от цигари, старателно „засети“ в пясъка на плажа в къмпинг Арапя.

За неприятната гледка сигнализира Любо Иванов Бабин във Facebook, публикувайки снимки, на които се виждат множество фасове, останали буквално на сантиметри от плажните столове и хавлиите.

А към кадрите отправя и послание, което звучи едновременно с чувство за хумор и като болезнена истина:

„До всички почиващи на СО Арапя: Фасовете не са семена. Колкото и старателно да ги „посаждате“ в пясъка, реколта няма да поникне. После се чудите защо плажът е мръсен. Истината е проста - чистият плаж започва от навика всеки да прибира боклука си.“

И наистина - трудно е да се обясни как човек може да носи чадър, хладилна чанта, сгъваеми столове, надуваем дюшек и какво ли още не до плажа, но да се окаже непосилно да прибере няколко фаса.

Може би някои все още се надяват, че ако ги заровят достатъчно дълбоко, догодина ще поникне... цигарено дърво. Или пък вярват, че морето всяка вечер изпраща специален екип от русалки, които да почистят след тях.

Само че реалността е доста по-прозаична. Фасовете не изчезват магически. Те остават в пясъка, попадат в морето, разграждат се с години и замърсяват средата, в която после същите тези хора водят децата си да играят боси.

Чистият плаж не е заслуга единствено на концесионера или на общината. Той започва с един елементарен жест - да не оставяш след себе си това, което никой друг не е длъжен да събира.

Защото фасовете наистина не са семена. Но ако продължим да ги „сеем“ със същото усърдие, единствената реколта, която ще пожънем, ще бъде от мръсни плажове и все по-лоши навици.