Те не са инфлуенсъри. Не гонят харесвания, не снимат всяка своя постъпка и не търсят аплодисменти. Но с човечността, смелостта и добротата си променят света около нас. С новата рубрика „Те не са инфлуенсъри“ ще ви срещаме с хора, чиито истории заслужават да бъдат разказани. Защото истинското влияние не се измерва с последователи, а с добрия пример, който оставяш след себе си. Чисто човешки истории. Истории, които си струва да бъдат чути.
Едно обикновено пазаруване в хранителен магазин в Бургас се превръща в истинско изпитание за две приятелки. Едната получава тежък епилептичен пристъп и губи съзнание, а другата остава сама срещу паниката... поне за секунди.
Минути по-късно обаче се случва нещо, което рядко попада в новините.
Двама непознати мъже веднага се притичват на помощ. Без колебание застават до жените и правят всичко по силите си, за да помогнат, докато пристигне екипът на Спешна помощ.
Случката се разиграва вчера около 12:30 часа в хранителен магазин в бургаския квартал „Трапезица“.
Авторът на сигнала Мария Димитрова разказва, че приятелката ѝ внезапно изпаднала в епилептичен пристъп, а самата тя едва успявала да я задържи.
„Когато приятелката ми се отпусна в ръцете ми, които едва я издържаха, двама мъже се впуснаха и с всички знайни и незнайни средства помагаха да я държим дишаща, докато линейката пристигне.“ В напрежението тя дори не успяла да попита спасителите за имената им.
По думите ѝ именно това прави постъпката им още по-ценна: „Безименните герои са най-значимите. Аз помня лицата им и няма да ги забравя.“
Мария отправя благодарност и към служителка от платежен офис в магазина, която веднага донесла вода и останала до тях в критичните минути, както и към екипа на Спешна помощ, който транспортирал жената в болница.
Добрата новина е, че след оказаната помощ пострадалата е стабилизирана.
„Момчета, ако четете - жената е стабилизирана, аз се съвзех! Спете спокойно! Вие сте дар от Бога“, пише още Мария Димитрова.
Понякога героите не носят униформи, не чакат благодарности и дори не оставят имената си. Просто виждат човек в беда и без да се замислят правят това, което всеки се надява някой да направи и за него.
