Получавате писмо от Международния валутен фонд: "Казвам се г-жа Кристалина Георгиева. Вие изоставихте един милион и петстотин хиляди щатски долара в ОБЕДИНЕНА БАНКА ЗА АФРИКА. Свържете се с банката сега и получете вашия фонд без забавяне".
А от българското представителство на МФВ подскочиха: "Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева не се е свързвала с потребители във връзка с конкретни финансови институции или плащания... Конкретното съобщение, за което се твърди, че г-жа Георгиева изпраща, е фалшиво..."
Специалисти казват, че голяма част от пробивите на сигурността в мрежата идват по електронната поща.
"Във фишинг мейлите почти винаги имаме и така наречения подпис. В случая отново виждаме, госпожа Кристалина Георгиева сякаш се е подписала на този имейл", коментира пред bTV експертът по киберсигурност Любомир Тулев.
Подобни фишинг атаки достигат до хиляди имейл адреси, като се разчита на наивността на хората, които ще последват стъпките, описани в тях.
"Най-често се познават фишинг имейлите по това, че съдържат спешност и изискват някакви действия своевременни от страна на получателя", обяснява експертът по киберсигурност Кирил Григоров.
От ИТ сектора са категорични, че фокусът за справянето с киберпрестъпленията е свързан и с превенцията.
Това не е първият опит името на Кристалина Георгиева да бъде използвано от измамници в мрежата, а в контекста на COVID пандемията фишинг атаките са се увеличили.
Хакерите стигат до потребителите и чрез есемес, а освен това се възползват и от данните предоставените данни в социалните мрежи.
