Предложението на кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов завършващите медицина по държавна поръчка да бъдат задължени да работят 3 години в общински болници предизвика вълна от коментари в медицинските среди. И докато вносителят на идеята вижда в това решение на острата липса на кадри в малките и отдалечени населени места, бъдещите лекари и експерти реагират с остро възмущение, определяйки идеята като абсурдна, противоконституционна и откъсната от реалността.

Кризата изисква извънредни мерки

Казусът беше повдигнат по време на работна среща между ръководството на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Според д-р Кабаиванов, общинските болници в отдалечените райони са единственият шанс за хората да получат навременна помощ, а затварянето им би било заплаха за сигурността на населението.

Общините декларират, че правят всичко по силите си - предлагат жилища, финансиране на обучения и допълнителни финансови стимули за специализантите, но възможностите им не са безкрайни. Затова кметът на Карлово предложи Министерството на здравеопазването да разработи правила за задължително 3-годишно разпределение на кадрите, субсидирани от държавата, като в замяна им се даде възможност да придобият специалност при облекчени условия. Здравният министър обеща подробен анализ на идеята.

Предложението на д-р Емил Кабаиванов идва в момент, когато две отделения на болницата в Карлово са пред закриване заради липса на персонал. МБАЛ „Д-р Киро Попов“ обслужва 65 хиляди души от общините Карлово и Сопот. Тя е и най-близкото здравно заведение до курортния град Хисаря. Две от отделенията - детското и инфекциозното, са пред риск да затворят, тъй като лекарите не издържат на натоварения график и отказват да поемат извънредни дежурства. Това на практика означава, че трябва да бъдат закрити, а най-малките пациенти препращани към най-близката болница, на 60 километра разстояние - в Пловдив.

Кметът на Карлово настоя младите медици да работят 3 години в общински болници

Гласът на младите: „Не може да искате някой да спасява болници в съсипани региони“

Позицията на вносителя обаче срещна сериозен отпор от тези, към които е насочена - младите медицински специалисти. Студентката по медицина Василена Киара Димитрова изрази публично в профила си във Facebook аргументите на своето поколение, подлагайки на съкрушителна критика предложението за административно задължаване.

Според нея подобна мярка поставя огромни въпросителни пред професионалното израстване на младите лекари. Тя подчертава, че 3 години са твърде малко за придобиване на повечето медицински специалности, което повдига въпроса дали новозавършилите няма да бъдат принудени просто да изчакат, отлагайки същинската специализация - „крайъгълния камък на медицината“.

Отвъд професионалния аспект, Димитрова засяга и дълбоките социално-икономически проблеми на малките градове, като подчертава, че липсата на икономика, ниското ниво на образование и отсъствието на перспективи за младите семейства не могат да бъдат компенсирани от никакви общински жилища или заплати. Тя напомня, че възрастта, в която се завършва медицина (около 25 години), е времето за създаване на семейство и намиране на партньор, а административната принуда би изправила младите пред тежки лични компромиси.

„За тези, които биха си казали „ние сме слуги на народа, сами сме си го избрали“, ще Ви споделя просто, че живеем в свободен свят и никой на никого не е длъжен. Образованието ми, макар държавна поръчка, хич не излиза евтино, а искате евтино да минете вие. Иначе мислят за нас - абсурд!“, категорична е студентката.

Юридическият казус: Германия го прави с договори, у нас - с принуда?

Дебатът бързо излезе извън рамките на емоциите и влезе в правното поле. Коментар по темата направи и д-р Аспарух Илиев - преподавател по невроимунология и инфекции на мозъка в университета в Берн, Швейцария. В своя профил във Facebook той категорично определи идеята като „безумна“ и призова вносителите ѝ първо да проверят юридическата основа и конституционните спирачки пред подобна принуда.

Д-р Илиев посочи редица текстове от Конституцията на Република България, които правят административното разпределение невъзможно:

Чл. 48, ал. 3 и 4: Свободен избор на професия и място на работа, както и изрична забрана на принудителния труд.
Чл. 53: Право на образование.
Чл. 6: Равенство на гражданите пред закона.
Чл. 32: Лична автономия и право на личен живот.
Чл. 57: Неотменимост на основните права.

Експертът подчерта, че темата е обсъждана задълбочено в много европейски държави със сходна конституционна рамка и даде пример с практиката в Германия. Там кадровият проблем в по-малко привлекателните региони се решава не чрез държавна принуда, а на пазарен принцип - чрез предварителен доброволен договор между финансираща институция (община или армия) и обучаващия се лекар. По силата на този договор разходите за обучението се поемат от институцията, а лекарят се задължава да работи за нея след дипломирането си.

„Това обаче са изцяло доброволни договорни отношения. През принуда няма да стане, не се и опитвайте. Решавайте причините, не деформирайте ефектите“, съветва д-р Аспарух Илиев.

Големият въпрос

Очевидно е, че кадровият дефицит в сектора няма как да се излекува с чисто административни хватки. Кризата в общинските болници е само симптом на по-голямата диагноза - икономическото и социалното обезлюдяване на малките градове. Опитът да се запълнят дупките в системата чрез принуда по-скоро би отблъснал младите медици, отколкото да ги задържи. Затова вместо текстове за „задължително разпределение“, на масата трябва да се сложат работещи и доброволни механизми - точно както показва европейската практика.

МЦ-1 да помогне с нощни дежурства в МБАЛ "Д-р Киро Попов", поиска кметът на Карлово

Лични лекари от Карлово са поканени да помагат в общинската болница

Учредиха инициативен комитет за спасяване на МБАЛ "Д-р Киро Попов" в Карлово