Понякога най-големите паметници не са от мрамор и гранит. Понякога са от добрина.

Трогателна история от столичния квартал Манастирски ливади-Запад развълнува десетки хора в социалните мрежи. Вместо да издигне внушителен надгробен паметник на своя син, майка решава да направи нещо, което да остане полезно за всички – нов тротоар до детска площадка.

За това разказва Емилия Рошкева в групата „Заедно за Манастирски ливади-Запад“.

„За два дни пред нашата къща, до детската площадка, изградихме тротоар с наши средства. Стана хубаво, чисто и удобно за ходене. Днес доста хора му се радваха, защото няма вече треви и кал“, споделя тя.

Но зад новите павета се крие история, която трудно оставя някого безразличен. Средствата за изграждането са дошли от изплатена пенсия на нейния син Юлиан Петров, който е починал преди две години от рак едва на 42-годишна възраст.

„По-скоро с парите на сина ми Юлиан Петров – Julio. Той почина преди две години от рак, на 42 години. Тези пари са част от пенсията му, която ни изплатиха“, пише майката.

Юлиан е бил геодезист и именно той е изготвил проекта за тротоара още преди време. Според думите на майка му е обичал реда, чистотата и добре свършената работа.

„Той беше много добър човек и истински мъж... Обичаше да му е подредено и чисто. Обичаше да ходи за риба, да пие бира, слушаше пънк, усмихнат, готин...“

Най-силните думи обаче идват в края на нейното послание:

„Можехме да му направим голям мраморен паметник... но нямаше да е неговото.“

Вместо това семейството е избрало памет, по която хората да минават всеки ден – буквално.

„Тротоарчето е около 25 метра, но душата му лети в безкрайността и знам, че се кефи. Когато минавате, сещайте се за момчето ми Julio.“

Тази история напомня, че понякога най-красивите следи, които човек оставя след себе си, не са написани върху камък, а върху живота на другите. А един малък тротоар може да се окаже много повече от тротоар – може да бъде урок по човечност.

И... не качвайте колите си върху тротоара!