"Трагедията - 150 години от обесването на Левски, трагично се стовари в Турция... амин". Колкото и да не ви се вярва, това словоблудство се появи вчера - в деня на смъртоносното земетресение в нашата съседка, във Facebook. Вече го няма, защото е изтрито, но скрийншотове се въртят в мрежата, а коментарите... Е, те са съответстващи на написаното. А то, твърди се, е излязло от мозъка (понеже сме възпитани, няма да напишем "болния мозък") на режисьора Максим Генчев.
Докато хората се питаха "това вярно ли е?" и "тоя нормален ли е?", въпросното словоблудство беше изтрито, както отбеляза потребител, "Нема го вече. Земе, че се оака, па после земе, че го изтрие... Ама то продължава да си мирише..."
И наистина си мирише! Днес Facebook буквално е залят от гневни, люти, сърдити, яростни коментари за "Този склерозиращ, егоцентричен псевдотворец и още по-псевдо патрЕот, явно наистина страдащ от отчаяна нужда да занимава хората със себе си!"... Предлагаме ви един от тях - на пловдивчанина Кочев, който хем ни развесели, хем ни натъжи. Вижте го:
"Българският Скорсезе се изцепил във "Фейсбук" нещо от сорта че 150 години след обесването на Левски, трагедията се стоварила върху Турция...
Браво, Мартине, извинявам се, Максиме, евала, аркадаш, ашколсун, ага, аферим, ефенди!
Сигурно си прав за себе си, всеки сам си преценява, аз обаче снощи, докато си пиех ракията, гледах по телевизията как едни хора с каски вадят едно тригодишно дете от паднал блок и го носят на ръце и си помислих, Максиме, единствено, че ме е срам, че аз не съм там, и колко лесно е същото да се случи на 200-300 километра, щото сме комшии, Максиме, и 'бал съм я историята, 'бал съм ви продажния патриотизъм, ама аз като бях веднъж в Истанбул, Максиме, и нямах карта да мина един мост, един непознат мустакат турчин ми даде неговата, и вика, 'земи, като минеш на връщане, комшо, ще ми я оставиш, ама аз не минах на връщане, Максиме, щото не ми беше удобно, и щото съм БГ човек, и не искам да си развалям рахата, и замина така картата на мустакатия турчин, Маскиме, а последно една немустаката българска медицинска сестра остави една нейна чистокръвна сънародничка да умре като куче във фоайето на болницата на един чистокръвен БГ град, щото я домързя да си вдигне дебелия задник, не знам дали си спомняш, Максиме, та с две думи, мисълта ми е, че не можеш да живееш с насадените ти комплекси до гроб, идва време разделно във всеки човешки живот, и хубавото на това време разделно е, че вместо да разделя, то отрезвява, и е хубаво вече не толкова млад човек като тебе да надрасне дребните си човешки страсти и да се замисли, аз знам ли Левски кой е, какъв е, що е, как така реших да му стана говорител, хората жените си, дето им спят в леглото и им раждат деца, не познават, ти и други като тебе, решихте от името на непознати мъже отпреди 150 години морал да четете, присъди да раздавате... аре, да се стегнете малко!
За да завърша - малкият човек става по-голям човек, когато се смее, ти злорадстваш, майна, никак не си кул..."
