Възрастен мъж върви бавно по улица в столичния квартал Павлово. В ръцете си носи две тежки торби, спира минувачите и предлага биволско мляко и яйца. Не проси. Поне не директно. Казва, че продуктите са домашни, а с парите се опитва да допълни пенсията си, защото лекарствата му са скъпи.

Една случайна среща с него трогна столичанка дотолкова, че тя призова съседите си да не го подминават. Само няколко часа по-късно обаче историята придоби съвсем друг обрат - десетки хора заявиха, че също са срещали възрастния мъж, някои от тях многократно и в различни квартали на София. А разказите им невинаги съвпадат с неговия.

Всичко започва на ул. „Вихрен“.

Антония Рачева разказва в социалните мрежи, че мъжът я спрял, поздравил я учтиво и попитал дали има минутка. Направили ѝ впечатление треперещите му ръце, тежките торби и трудното придвижване.

Той ѝ предложил биволско мляко и яйца и обяснил, че наскоро е диагностициран с Паркинсон. По думите му продуктите му ги носят от село, а той обикаля квартала с надеждата да продаде нещо и така да си помага за лекарствата, за които пенсията му не стигала.

„Ако го срещнете, моля, не го подминавайте“, пише Рачева.

Самата тя не купила нищо. Дала му пари, но оставила продуктите, за да може да ги продаде на някой друг.

До този момент историята е проста и болезнено позната - възрастен човек, малка пенсия и опит да изкара още някой лев, вместо просто да протегне ръка.

После се включват хората от квартала.

„И мен ме спря“, пишат едни. Други започват да изброяват места - Павлово, Красно село, Борово, Овча купел, Княжево, Белите брези, бул. „България“. Някои твърдят, че срещите им с подобен възрастен мъж не са от вчера, а отпреди години.

Точно тук първоначалната история започва да се пропуква.

Не защото някой доказва измама - такива доказателства няма. А защото различните свидетелства започват да си противоречат.

Пред Рачева мъжът казал, че продуктите му ги носят от село. Друга жена твърди, че пред нея представил различна версия - че сам гледа кокошките и биволите. Трети потребители подозират, че всъщност получава стоката от друг човек и я препродава. Това също остава само твърдение.

Още по-голямо разминаване има при цените.

Една жена твърди, че за два литра биволско мляко са ѝ поискани 20 евро. Друга посочва 15 евро за млякото и 1,50 евро за яйце. В коментарите се появяват и други суми, включително 2,40 евро за яйце и 30 евро за литър мляко и десет яйца.

Дали цената действително се променя според човека отсреща, няма как да установим само от тези разкази. Но броят на хората, които твърдят, че са попадали в сходна ситуация, превръща публикацията от обикновен призив за помощ в история, която заслужава поне малко повече внимание.

Съмнения предизвиква и разказът за заболяването.

Един от коментиращите твърди, че е видял мъжа да се придвижва значително по-бързо, отколкото предполага първоначалното описание. Оттам веднага се ражда подозрението, че треперенето може да е престорено.

Само че точно тук социалните мрежи навлизат в опасна територия. Други хора правилно отбелязват, че по походката на човек не може да бъде поставяна или отхвърляна диагноза. Затова и твърдението на възрастния мъж, че има Паркинсон, остава точно това - негово твърдение. Нито коментар във Facebook може да го потвърди, нито друг коментар може да го опровергае.

И докато спорът постепенно се измества към това дали мъжът казва истината, на заден план остава друг, много по-практичен проблем.

Млякото и яйцата са храни с неизвестен за купувача произход и условия на съхранение. Няколко души разказват, че са купили мляко от съжаление, но след това не са посмели да го консумират. Други директно предупреждават за риска от покупката на подобни продукти от улицата, особено когато са носени с часове в торби и няма информация кога са произведени и как са съхранявани.

И тук историята вече няма лесен герой и лесен злодей.

Може възрастният мъж действително да се нуждае от помощ. Може част от разказа му да е преувеличен. Може различните хора да са срещали различни продавачи. Може и десетки софиянци през годините действително да са попадали на един и същи човек.

От коментарите не можем да установим кое от тези предположения е вярно.

Но можем да видим нещо друго.

Една жена среща възрастен човек на улицата и първата ѝ реакция е да помогне. Други прочитат историята и първата им реакция е да предупредят. Едните се страхуват да не станем безчувствени. Другите - да не превърнем съчувствието си в лесен начин някой да ни манипулира.

Вероятно здравословната граница е някъде по средата.

Защото човечността не изисква да вярваме безусловно на всяка тъжна история. А съмнението не изисква непременно да подминем човека с двете тежки торби.

Понякога можем просто да помогнем - и все пак да попитаме.