„Моля ви, спрете!“ Дете е на земята. Около него са други деца и младежи. Вместо някой да протегне ръка и да го вдигне, следват удари. Молбите му да спрат се чуват на видеото, но насилието продължава.

Потресаващите кадри се разпространяват в социалните мрежи с твърдението, че са заснети на стадиона на ФК „Зенит Филиповци“ в столичния квартал „Филиповци“.

В публикация на страницата „Кв. Филиповци“ се твърди, че жертвата е дете от квартала и се настоява компетентните институции незабавно да установят всички участници в случилото се.

Към момента GlasNews не разполага с независимо потвърждение кога точно е заснет клипът, на каква възраст са участниците и какво е предшествало насилието. Не е известно и какво е състоянието на нападнатото дете.

Но има нещо, за което контекст не е необходим. Дете лежи на земята и моли да спрат. А ударите продължават.

Това е моментът, в който всякакви обяснения от типа „деца са“, „скарали са се“, „не знаем какво е станало преди това“ губят тежест. Защото има огромна разлика между детска свада и група срещу един, между спречкване и удари по човек, който вече е на земята и се моли.

И още нещо е страшно в подобни кадри. Не само ръцете и краката, които нанасят ударите. Страшно е колко лесно насилието се превръща в зрелище. Някой снима. Друг гледа. Някой може би се забавлява. А на земята има дете.

Авторите на публикацията настояват полицията да установи кой е нанесъл ударите, кои лица са участвали или присъствали, подаван ли е сигнал и предприети ли са действия. Те призовават за намеса на СДВР и Девето районно управление.

В поста се правят и твърдения за етническия произход на част от участниците. GlasNews няма да ги възпроизвежда като установен факт, тъй като към момента няма официална информация за самоличността им. И всъщност етносът няма никакво значение за онова, което виждаме. Насилието над дете не става нито по-малко, нито повече отвратително според произхода на този, който нанася ударите.

Има значение друго: кои са участниците, къде са родителите им, как се е стигнало дотук и ще последва ли реална реакция.

Защото стадионът трябва да е място, на което децата ритат топка, падат, стават и пак продължават играта. Не място, на което едно дете лежи на тревата и се моли да не го бият.

Институциите трябва да установят фактите. Родителите трябва да видят какво правят децата им. А възрастните, които са били наоколо, ако е имало такива, трябва да обяснят защо това изобщо е било възможно.

Най-страшното в този клип не е един удар. Най-страшното е моментът, в който молбата „спрете“ вече не спира никого.

По етични причини GlasNews няма да публикува видеото с насилието. Кадрите са изключително тежки, а в тях участват деца. Считаме, че показването им не би допринесло за информираността, а само би превърнало чуждото страдание в зрелище.