Автобусът потегля. На една от седалките остава 14-годишно момиче само. Родителите му са на перона.

Това е картината, която стои в центъра на историята, разказана от Ненко Генов в официална жалба срещу автобусната компания „Ди Ес Бус“. Публикацията му за часове предизвика стотици споделяния и коментари. Не защото става дума за поредния спор между пътници и превозвач, а защото много хора си зададоха един и същ въпрос - възможно ли е подобна ситуация да бъде допусната и, ако вече се е случила, направено ли е всичко необходимо, за да бъде овладяна?

Според жалбата на Генов семейството чакало автобуса по линията Бургас - Стария Несебър на автогара „Юг“. Малко преди пристигането му 5-годишното им дете се почувствало зле и повърнало. Докато бащата останал при него, майката и 14-годишната им дъщеря се качили в автобуса, за да запазят места.

След това всичко се случило за секунди.

Майката слязла, за да извика съпруга си и малкото дете. По думите на Генов именно тогава автобусът потеглил, а дъщеря им останала сама вътре.

Бащата разказва, че веднага се свързал с момичето по телефона и поискал да разговаря с кондуктора. Опитал се да обясни ситуацията и настоял да бъде оказано съдействие, така че детето да бъде върнато при семейството си или поне да бъде превозено безопасно до крайната спирка.

В жалбата си той твърди, че вместо разбиране получил грубо отношение, а разговорът бил прекъснат. Още по-тежко е обвинението му, че по време на пътуването дъщеря му не е получила подкрепа, а напротив - според него служителите са прехвърляли вината върху семейството и са оставили момичето уплашено и без ясна информация какво следва.

Тези твърдения засега са изложени единствено от бащата и предстои да бъдат проверени. До момента няма публична позиция на превозвача по случая.

Именно тук започва големият обществен разговор.

Длъжен ли е един автобус да чака, ако част от пътниците все още не са се качили? Вероятно всеки ще даде различен отговор.

Но почти никой не спори по другия въпрос.

Какво трябва да направи професионален екип, когато разбере, че в автобуса пътува само непълнолетно момиче, разделено от родителите си?

Дали е възможно една подобна ситуация да бъде овладяна спокойно - с един телефонен разговор, с връзка с диспечер, с ясни инструкции към детето или с друго съдействие? Именно около това се върти голяма част от реакциите в социалните мрежи.

Законът за автомобилните превози възлага отговорността за извършването на обществения превоз на лицензирания превозвач, а подадените жалби подлежат на проверка от компетентните органи. Дали в конкретния случай има допуснати нарушения може да стане ясно едва след събиране на всички факти - записи от камери, обяснения на екипажа, данни от курса и евентуални свидетелски показания.

В жалбата си Ненко Генов настоява за вътрешна проверка, дисциплинарни мерки срещу водача и кондуктора при установени нарушения, официален писмен отговор и обезщетение за преживения стрес. Той заявява още, че ако не получи адекватна реакция, ще сезира Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Комисията за защита на потребителите и ще потърси правата си по съдебен ред.

Тази история няма да бъде решена във Facebook. Там има само едната гледна точка.

Отговорите могат да дойдат единствено след проверка.

Но още преди тя да е приключила, случаят вече постави на изпитание нещо много по-важно от едно автобусно разписание - доверието, че когато качиш детето си в обществен транспорт, хората, които носят отговорност за него по време на пътуването, ще направят всичко възможно то да се чувства в безопасност.

GlasNews потърси за коментар транспортната фирма „Ди Ес Бус“. При получаване на позицията ѝ материалът ще бъде допълнен.