Отива си лятото, идва есента. Имаше и такава песен. А тази седмица май ще я усетим не само като припев.

Остават ни последни три дни с летни дневни температури. След 12-13 септември идва захлаждане, предупреждават от НИМХ, и го казват далеч по-просто от всяка синоптична карта: „След три дни с якенца.“

И докато у нас още броим последните дни по къс ръкав, само на малко повече от хиляда километра на запад сезонът вече е прескочил една крачка напред. В Италианските Алпи заваля сняг.

Проходът Стелвио, разположен на над 2700 метра надморска височина, побеля. Кадрите от високата планина вече са зимни - сняг по пътя и склоновете, докато календарът все още показва септември. Снеговалежът на подобна височина по това време не е необичайно явление, но картината е достатъчно красноречива: лятото в Европа започва да отстъпва.

У нас преходът засега ще бъде далеч по-мек. Няма да прескачаме от сандалите направо в зимните обувки, но промяната вече се задава.

И всъщност смяната на сезона никога не е само число върху термометъра.

Сутрин слънцето вече се бави повече. Вечерите идват по-рано. Дърветата все още са зелени, но между листата започва да се прокрадва първото жълто. Птиците се готвят за голямото си пътуване на юг, а хората – за своето обратно към градовете.

Има няколко дни през септември, в които сякаш всичко се сменя наведнъж.

Куфарите от морето най-сетне се прибират. Последните отпускари се връщат. Курортите започват да утихват, а големите градове отново се събуждат шумни и претъпкани. Свободното паркомясто пак става малка победа, а сутрешният път до работа – изпитание по търпение.

И после идва 15 септември.

Раниците излизат от гардероба, тетрадките още миришат на ново, а около училищата отново ще има деца, родители, автомобили и онова добре познато сутрешно бързане. За някои ще удари първият училищен звънец в живота. За други – поредният. За родителите пък започва друг вид учебна година – ставане, закуска, водене, взимане, домашни, тренировки и вечният въпрос кой къде трябва да бъде след половин час.

Трафикът също ще разбере, че ваканцията е свършила.

А природата няма нужда от календар. Денят се скъсява, птиците поемат на юг, сутрешният въздух постепенно губи летния си вкус. В България още сме по тениски, а високо над Стелвио вече е бяло.

Точно в това е особеното на септември. На едно място човек още търси сянката, на друго чистят сняг. Сутрин посягаме към якето, следобед съжаляваме, че сме го взели. Лятото още не си е отишло, а есента вече е в антрето.

Остават ни три дни.

За последното дълго кафе навън. За вечерта по къс ръкав. За онова усещане, че денят все още може да продължи малко повече.

После ще извадим якетата.

Защото септември не е просто смяна на сезоните. Това е месецът, в който животът отново натиска „старт“ – училище, работа, пълни улици, нов график, нови планове. Лятото ни разпилява по морета, планини и отпуски. Есента отново ни събира.

А високо в Италианските Алпи тя вече изпрати и първата си бяла картичка.