София, район „Искър“ – сред панелните пейзажи, лъскавите бизнес сгради и вечното търсене на „усвояване на средства“, се появи едно ново бижу в градската среда – площадка за петанГ, по изписаното на поставената табела. Само дето… се оказва, че „петанг“ не съществува.

Да, точно така. Говорим за петанк – популярна във Франция (и част от световното наследство на скуката или удоволствието, в зависимост кого питате) игра с метални топки, която някой най-вероятно е открил след командировка в Париж или… кратко търсене в Google.

Проблемът? Грешката в изписването на табелата не е просто правописна. Тя е символ на цялостно отношение – към детайлите, към обществото, към културното съдържание на градската среда. А и защо се прави площадка за игра, която почти никой в България не практикува, докато люлките от времето на „Балкантон“ още ръждясват до нея?

Гражданите коментират:

„Петанг ли бе, да беше люлка!“
„Интересно колко струва една площадка за петанк. Да не би с нея да идва и нов френски чиновник?“
„Детето ми иска пързалка, но аз ще го запиша на петанк – така поне ще сме в крак с районния план за развитие.“

В социалните мрежи снимката с табелата събира хиляди реакции – смесица от смях, сарказъм и гняв. Видно е, че хората са по-информирани от самите служители, които би трябвало да знаят какво строят и как се пише.

Какво е петанк всъщност?

Игра, възникнала във Франция в началото на 20-ти век. Целта е да се хвърлят метални топки колкото се може по-близо до една малка дървена топка – кочонет. Играе се на пясък или чакъл. Подходящо е за възрастни хора, но явно и за… европейски проекти.

Въпросът е:

Кога ще започнем да градим с мисъл, а не само с бюджет? И ще има ли някой от Общината, който да знае какво всъщност е построил?