Във Велико Търново вчера вечерта се разигра поредната класика в жанра „Съпричастност по български: версия с клаксон“. Йовко Спасов, който се оказал в беда на светофара при включване към бул. „България“, получил всичко, от което не се нуждаел: ефектен оркестър от освирквания, премиум колекция от „хубави думи“, и един-единствен човек, който спира, за да попита: „Човече, добре ли си? Имаш ли нужда от помощ?“

Защото, разбира се, какво по-подходящо поведение от това да освиркаме човек, който очевидно има проблем. Национален спорт. Градска традиция. Емоционална разрядка. Моралната подкрепа в стил „натискам клаксона, значи ти помагам“. С други думи – модерната форма на емпатия: „Ще те напсувам, за да те мотивирам.“

Сред морето от автомобили, всеки бързащ за някъде, се появява един-единствен човек, който решава да бъде… човек. Шофьор на баничарка (който вероятно е единственото светло явление в няколко километра радиус). Мъжът не помни марката, но помни номера: ВТ3010ВТ. Защото доброто, когато е рядкост, блести повече от мигащите авариѝки.

Спира, пита, помага. И дръпва колегата до Картала. Да, оказва се, че не всички са забравили как изглежда човещината. Просто… процентът ѝ е паднал толкова ниско, че вече е под санитарния минимум.

А към останалите смелчаци зад волана: Йовко им отправя едно топло пожелание: „На вас да ви се случи същото.“ Човекът не е злобен — просто вярва в кармата. 

Ето целия пост на Йовко Спасов, публикуван във Facebook:

Благодаря на всички, които ме освиркаха на светофара при включване на бул. България до тото пункта и никой не спря да ме пита дали имам нужда от помощ или да ми помогне с нещо. Не, ВИЕ просто си ме освиркахте смело и си сте ми казали някоя хубава дума със сигурност. Пожелавам Ви и нас да Ви се случи същото. Хубаво, че беше колегата с една баничарка (забравих марката на колата), но помня номера ВТ3010 ВТ. Бладодаря ти, колега, че ме дръпна до Картала. Искрени благодарности!

Снимката е илюстративна