Публикация за изхвърлени хлебни изделия в контейнер до магазин "Билла" предизвика вълна от реакции в социалните мрежи. Авторката разказва, че попаднала на тях предишния ден, като по думите й на мястото имало и още чували с подобно съдържание.

"Бяха сравнително меки и със сигурност годни за консумация", твърди тя и добавя с ирония: "Явно живеем в много богата държава, без особено уважение към хляба, сложен на масата… в €!".

В публикацията не се уточнява къде се намира магазинът. Няма и потвърдена информация кой е изхвърлил изделията, по каква причина и дали действително са били годни за консумация.

Защо храната отива в контейнера?

Този въпрос обаче обедини голяма част от коментиращите, като мнозина изразиха възмущение от гледката и предложиха непродадените продукти да се предлагат на по-ниски цени или да се даряват на хора в нужда.

"Да ги бяха дали на хора в нужда! Грях!", гласи един от коментарите. Други отправиха предложения храната да достига до домове за възрастни хора и организации, които подпомагат нуждаещи се.

"Не ги намалят и да могат социално слаби хора да си купят, а хвърлят в казана", възмущава се друг потребител.

В дискусията се включиха и хора, които споделят лични наблюдения за продажба на непродадени храни с намаление в края на деня. Други разказват за практики в чужбина, където според тях такива продукти се предлагат на символични цени или се даряват.

Част от участниците в разговора призоваха да не се правят прибързани заключения. Те поставиха въпроса за сроковете на годност, условията за съхранение и отговорността при предоставяне на храна за консумация.

"А утре, ако отидете да си купите и ви дадат вчерашна питка, какво щяхте да пишете?", пита една от коментиращите.

Появиха се и различни твърдения за правилата за бракуване и данъчното третиране на даренията. 

Стотици хиляди тонове хранителни отпадъци, докато хора не могат да си позволят пълноценно хранене

Според данните на Евростат в България се изхвърлят малко над 617 хиляди тона храна годишно. Най-голям дял от хранителните отпадъци се образува в домакинствата – 42,81%, или над 264 хиляди тона.

На второ място е преработката и производството с близо една четвърт от общото количество – над 153 хиляди тона. Ресторантите и услугите за хранене генерират близо 16% от хранителните отпадъци, или близо 99 хиляди тона.

При първичното производство се образуват близо 64 хиляди тона, а в търговията на дребно и другите форми на разпространение на храни – близо 37 хиляди тона.

Зад тези количества стои и друг тревожен показател: 15,8% от населението у нас не е могло да си позволи през ден хранене, включващо месо, риба или вегетариански еквивалент през 2024 година, според данните на статистическата служба към Европейската комисия.