Помните ли първия рожден ден на детето си?

Онази една свещичка, която то още не може да духне само. Тортата, избирана сякаш е за кралски прием. Балоните по стените. Снимките. Роднините. Родителите, които се вълнуват вероятно повече от самия рожденик.

А своите рождени дни помните ли?

Ако сте дете на 80-те или 90-те, картината вероятно е друга - хол, пълен с деца, пластмасови чаши със сок, домашна торта, сандвичи, солети и музика от касетофон. Балоните пак са там. Само че са надути с въздух и висят по стените.

После идват модерните детски центрове, аниматорите, тематичните торти, заведенията, дискотеките.

И някъде по пътя балоните явно смениха предназначението си.

Една сутрешна гледка от столичния квартал „Люлин“ показва друга представа за „празник“ - десетки флакони от райски газ, разпилени балони, бутилка от бира, пластмасови шишета, опаковки, люспи от семки и боклук, оставен направо върху асфалта.

Снимките са публикувани от Янко Грънчаров във Facebook група.

„Някой е празнувал рожден ден. Люлин 5, до Била“, пише той.

Дали действително е имало рожден ден, или определението е иронично, всъщност е второстепенно. Снимките разказват достатъчно и без празнична торта.

Няма как само по оставеното на улицата да знаем на колко години са били хората, събрали се там, нито кой е използвал флаконите. Но гледката неизбежно връща към много по-големия разговор за начина, по който част от младите хора днес разбират забавлението.

Защото райският газ отдавна не е екзотика от нощните заведения. Флаконите му се появяват по паркове, междублокови пространства и места, на които се събират младежи. А през последните години България неведнъж стигна до тежки обществени разговори за употребата на райски газ, наркотици и други вещества сред подрастващите.

На този фон снимките от „Люлин“ са неприятно обикновени. И може би точно това е най-притеснителното.

Защото родителят, който с трепет подрежда първата торта и пали първата свещичка, едва ли си представя следващата картина: порасналото му дете някъде на улицата, около него флакони с райски газ, алкохол и купчина боклук, а на сутринта от „празника“ да остане пейзаж, който някой друг трябва да изчисти.

Разбира се, не всяко младо момче или момиче живее така. Би било несправедливо цялото поколение да бъде съдено по една снимка от улица в „Люлин“. Но би било също толкова удобно да погледнем снимката, да кажем „деца“ и да продължим нататък.

Защото зад подобна гледка стои не само въпросът кой ще събере боклука. Стои въпросът кога райският газ се превърна в толкова естествен реквизит на забавлението, че празните флакони вече не изненадват почти никого.

Някога след рождения ден оставаха спукани балони, трохи от торта и восък от свещичките.

Тук също има балони.

Само че вече не са за украса...