Детска площадка в столичния квартал „Гео Милев“ предизвика разочарование и носталгия у жена, която твърди, че мястото изглежда почти по същия начин, както когато самата тя е играла там преди 31 години.

Снимките, публикувани в социалните мрежи, показват стари метални съоръжения, видима ръжда, разместена и износена настилка, напукани алеи и занемарено пространство около пързалките и катерушките.

„Това е площадката, на която мина моето детство. Откакто се помня, тази площадка изглежда по един и същи начин. Нищо не е променено“, пише жената.

По думите ѝ през годините мястото постепенно е оставено да се руши.

„През всичките тези години тя е оставена да се руши и да бъде забравена. Разбити плочки, ръждясали и изпотрошени съоръжения, занемарена зеленина… една тъжна гледка, която няма нищо общо с място, на което едно дете трябва да прекарва детството си.“

За нея площадката обаче носи и лични спомени.

„А тук аз съм играла. Тук съм ритала топка. Тук съм тичала, катерила се по дърветата и съм създавала онези малки детски спомени, които остават за цял живот.“

Три десетилетия по-късно жената вече гледа на същото място като родител и пита защо след толкова години децата в квартала продължават да играят сред същите стари съоръжения.

„И днес стоя пред същата площадка и си задавам въпроса: Защо моето дете да няма същия шанс? Защо след 31 години едно дете в квартал Гео Милев трябва да гледа същата разруха, вместо да има безопасно и хубаво място за игра?“

Тя настоява площадката да бъде обновена и поддържана, така че децата да разполагат с нормално пространство за игра.

„Искам нормални, поддържани и безопасни площадки, в които децата ни да могат да играят, да тичат, да се катерят, да ритат топка и най-вече, да създават своите собствени спомени.“

„Защото кварталът не е само блокове, метро, улици и паркоместа. Кварталът са и децата. Аз искам моето дете да има спомени от това място, както имам аз. Но не искам то да наследи и занемарената площадка от моето детство.“

Жената призовава съседите си да не приемат състоянието на мястото за нормално и да настояват за промяна.

„31 години са прекалено много време за едно детско място да бъде забравено. Нека не приемаме това за нормално. Нека говорим. Нека настояваме. Нека поискаме промяна. Искам тази площадка отново да бъде място за детство.“

Снимки: Yoanna Ognyanova