Автоматизирана система да открива рискови решения на ТЕЛК и НЕЛК и да задейства тяхното преразглеждане. Това предвиждат промени в Закона за здравето, срещу които омбудсманът Велислава Делчева настоява за допълнителни гаранции. Според нея използването на изкуствен интелект може да доведе до необосновани проверки на хора с редки заболявания и тежки увреждания, ако липсват ясни правила и човешки контрол.

Общественият защитник предлага спорният текст да отпадне и да бъде заменен с разпоредби, които изрично да гарантират, че софтуерната оценка няма да води до отнемане на права, спиране на плащания или отмяна на експертни решения без индивидуална проверка от компетентен медицински орган.

Предложението е изложено в становище по законопроекта за изменение на Закона за здравето, който предстои да бъде разгледан на второ четене, съобщиха от институцията на омбудсмана.

Според предвидените промени системата ще определя кои решения са с висок риск. Когато той е свързан с действия на ТЕЛК, случаят ще се разглежда от НЕЛК, а при съмнения за действия на НЕЛК - от лица, упълномощени от министъра на здравеопазването.

Проблемът според Делчева е, че законопроектът не уточнява по какви критерии ще се определя рискът, какви данни ще бъдат обработвани и как гражданите ще могат да оспорват резултатите. Освен това предвиденият механизъм може да създаде паралелна извънсъдебна процедура, която не е съобразена с действащия ред за контрол и обжалване на медицинските експертни решения.

Особено сериозни са опасенията за хората с редки заболявания, тежки или множествени увреждания. Ако системата използва изкуствен интелект за откриване на необичайни случаи, тя би могла да определя именно тези пациенти като рискови само защото медицинското им състояние се среща по-рядко. Така хората с най-сложни здравословни проблеми могат да се окажат обект на непропорционално чести проверки.

Затова омбудсманът настоява автоматизираната оценка да се извършва единствено по предварително определени, ясни и проверими правила и статистически методи, одобрени от човек. Предложението изключва използването на самообучаващи се алгоритми и системи с изкуствен интелект.

Оценката трябва да се основава на експертните решения и медицинската документация, а не на личните характеристики на гражданите. Видът на заболяването и адресът на пациента не бива сами по себе си да бъдат показатели за риск.

Делчева обръща внимание и на вече издадените ТЕЛК решения. Действащият закон позволява на органите на медицинската експертиза по собствена инициатива да отменят, изменят или преразглеждат неправилни решения само в тримесечен срок от постановяването им. Новият текст обаче не уточнява дали автоматизираният сигнал би могъл да задейства проверки и след изтичането на този срок.

Според омбудсмана софтуерът трябва да има единствено сигнална функция. Всяка последваща проверка следва да се извършва от компетентен орган в предвидените от закона срокове. Гражданите трябва да бъдат уведомявани, да имат възможност да представят обяснения и доказателства и да получават мотивирано решение, което могат да обжалват.

Приетите на първо четене промени предвиждат цялостна дигитализация на процеса по медицинска експертиза и въвеждане на софтуерни проверки за злоупотреби с ТЕЛК решения. Целта е да се намали чакането и да се ограничи възможността за нарушения.

Велислава Делчева не оспорва необходимостта от по-добър контрол и дигитализация, но настоява те да бъдат въведени така, че да не създават правна несигурност за хората с увреждания.

Окончателното решение за спорните разпоредби предстои да бъде взето при разглеждането на законопроекта на второ четене.