„Внимавайте, колеги.“ Само две думи, но на магистрала понякога са напълно достатъчни.

Сигнал от бензиностанция на АМ „Тракия“ привлече внимание в социалните мрежи. Авторът му Иван Иванов твърди, че е забелязал хора да дишат балони в автомобил, спрял на обекта.

Към публикацията е приложена и снимка. На нея се вижда човек на шофьорското място в автомобил, който държи предмет, приличащ на балон, близо до лицето си.

Самата снимка не позволява да се установи какво съдържа балонът и дали действително става дума за райски газ. Именно затова твърдението за употребата му остава на автора на сигнала.

Но мястото прави историята далеч по-притеснителна.

Не сме на парти. Не сме в клуб. Не сме и на диван в нечий хол. Намираме се на бензиностанция край една от най-натоварените магистрали в България. А човекът на снимката е зад волана. Разбира се, автомобилът в този момент е спрял. И това е важно уточнение.

По-важният въпрос обаче идва след него.

Какво се случва, когато почивката приключи, двигателят запали и колата отново излезе на АМ „Тракия“?

Там вече няма масички, кафе и паркинг. Има автомобили със скорост до 140 км/ч, семейства с деца, автобуси, камиони и хора, които нямат никакъв начин да знаят в какво състояние е водачът в съседната лента.

Райският газ отдавна престана да бъде просто цветен балон от нощния живот. Употребата му може да предизвика замайване, нарушена координация, дезориентация и забавени реакции - все неща, които трудно се съчетават с управлението на автомобил.

А на магистрала забавената реакция не се измерва само в секунди.

Измерва се в животи.

Авторът на публикацията е написал регистрационен номер и отправя предупреждение към останалите водачи. Ние няма да го публикуваме - снимка и публикация в социалните мрежи сами по себе си не доказват нарушение от конкретен човек.

Но сигналът заслужава внимание именно заради по-големия проблем.

През последните години балоните с райски газ се превърнаха в толкова обичайна гледка, че обществото почти свикна с тях. По улиците, около заведения, след купони, по паркинги.

Само че има една граница, след която „забавлението“ престава да бъде личен избор. Тя започва там, където започва и пътят.

Защото зад волана човек вече не рискува само собствената си глава. А когато този волан е на няколко минути от магистрала, предупреждението „Внимавайте, колеги“ звучи много по-малко като Facebook публикация и много повече като нещо, което всички на пътя бихме предпочели никога да не се налага да четем.