Двайсетина граждани, няколко букета и пълно отсъствие на държавните институции. Така премина отбелязването на 130 години от рождението на Иван Михайлов – последния български революционер и дългогодишен водач на ВМРО.

Пред паметника му в Борисовата градина цветя поднесоха представители на гражданските сдружения „Съединени българи“ и „Браво Пловдив“. Официалната държава и формациите, които редовно използват патриотични послания, не изпратиха свои представители.

„Нито държавата, нито патриотичните формации се сетиха. Говорим постоянно за българщината, а никой от тях не поднесе дори едно цвете. Отношението към този национален герой показва отношението на цялата държава към него – и то не само днес“, заяви Димче Ямандиев.

По думите му България постепенно се превръща в държава, която забравя собствените си герои. Надеждата обаче е в хората, които продължават да пазят паметта за тях без официални покани и държавен протокол.

„Достатъчно е, че отново се говори за Иван Михайлов. Това все пак дава някаква надежда. Днес тук сме 20–30 души, които се събрахме почти без организация, единствено защото помним“, допълни Ямандиев.

Сред присъстващите бе и Иван Петлешков, който определи Михайлов като последния български революционер и радетел за националното обединение.

„Иван Михайлов е последният български революционер, радетел за националното обединение. Тази порода хора изчезна. Длъжни сме да му отдадем заслуженото, да пазим паметта за него и да разказваме за делото му“, заяви Петлешков.

Последният голям водач на ВМРО

Иван Михайлов е роден на 26 август 1896 година в Ново село, Щипско. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, а след Първата световна война записва право в Софийския университет. Тогава се сближава с Тодор Александров и става негов секретар и един от най-доверените му съратници.

След убийството на Александров през 1924 година Михайлов влиза в Централния комитет на ВМРО и постепенно се превръща във водещата фигура на организацията. Ръководи я до забраната ѝ след преврата от 19 май 1934 година, когато е принуден да напусне България.

Основната му политическа цел е свободна и независима Македония, изградена по подобие на Швейцария, в която отделните общности да имат гарантирани права. До края на живота си той защитава българския характер на славянското население в областта и се противопоставя на опитите за заличаване на неговата идентичност.

По време на дългогодишното си изгнание Михайлов пише множество книги и статии, сред които четирите тома на неговите „Спомени“ и „Македония – Швейцария на Балканите“. Умира на 5 септември 1990 година в Рим – година преди обявяването на независимостта на Република Македония.

Паралел със случая на Ива Михайлова

Димче Ямандиев направи връзка между отношението към Иван Михайлов и днешния казус с Ива Михайлова от Кочани, която притежава и българско гражданство. След тежка катастрофа младата жена се нуждае от лечение, но съдът в Северна Македония не ѝ позволява да напусне страната, докато продължава делото срещу нея.

„Правя асоциация с Ива Михайлова, която в момента съдят. Какво трябва да чакаме – да остане инвалид и чак тогава да започнем да говорим? Вместо една дипломатическа кола да я вземе и България да защити своя гражданин“, заяви Ямандиев.

На 20 август Апелативният съд в Щип окончателно потвърди отказа на Основния съд в Кочани Ива Михайлова да пътува до България за необходимото лечение. Българското Министерство на външните работи предупреди за опасност от трайни увреждания с необратими последици.

Райна Дрангова: Не виждам прозорец, който да светне

На поклонението присъства и Райна Дрангова – дъщеря на видния деец на ВМРО Кирил Дрангов и внучка на полковник Борис Дрангов. Тя носи личен спомен от срещата си с Иван Михайлов.

„Баща ми беше дясната ръка на Иван Михайлов. Аз се запознах с него през 1977 година в Торонто. Дори там бяхме отхвърлени от Българския синод. Това са неща, които не могат да бъдат забравени“, разказа Дрангова.

Баща ѝ Кирил Дрангов е сред най-близките съратници на Михайлов. Той загива през юни 1946 година при акция на Държавна сигурност в дома си в София. След смъртта му семейството е подложено на репресии, а съпругата и децата му са изселени.

Райна Дрангова не скри болката си от днешното положение на българската кауза в Северна Македония.

„Не виждам прозорец, който да светне. Не виждам голяма надежда в Македония. Но все пак има някои мъже и млади хора, които продължават да пазят българщината. Те са надеждата“, каза тя.

Така в деня на 130-годишнината от рождението на Иван Михайлов паметта за него бе почетена не от държавата, а от двайсетина граждани – без официална церемония и без политически речи, но с убеждението, че делото на последния български революционер не трябва да бъде забравено.