Във варненския квартал Кайсиева градина се разиграва абсурдна сцена, достойна за учебник по обществено безхаберие. Тревните площи – вместо зелено място за разходка – се превръщат в „бюфет с кокали“, хвърляни щедро и без грам мисъл за последствията.

Сигналът идва от Орнела Яворова, която не крие възмущението си и го казва право в очите на всички, които смятат, че тревата е удобна алтернатива на кошчето за боклук:

„Не може при всяко излизане да вадя от устата на животното кокал, който е колкото ръката ми… Повечето от кокалите са вредни за кучетата – могат да разкъсат червата им, да причинят вътрешни кръвоизливи или задавяне.“

Но очевидно за някои „кулинарната щедрост“ е по-важна от елементарното възпитание. Кошчета? Торбички? Казани? Явно са мистични предмети, които съществуват само в паралелна вселена. По-лесно е да хвърлиш кокала „където падне“ и да си тръгнеш доволен – нали ти не си този, който после ще бърка в устата на животно и ще се моли то да не е погълнало нещо фатално.

Сарказмът тук е неизбежен: ако имахме „Оскар“ за гражданска небрежност, някои квартални готвачи щяха да са фаворити. А истината е проста и болезнена – това не е хумор, не е шега и не е „дреболия“. Това е риск за животи.

Посланието на Орнела е ясно и не търпи превод: Спрете да превръщате квартала в капан. Ако имате кокали – имате и отговорност. А ако нямате възпитание, поне имайте приличието да не го демонстрирате върху тревата, където други – хора и животни – плащат цената.