Септември има свой вкус. Гроздето е узряло, ножиците вече влизат между лозите, касетките се пълнят, а в избите започват седмиците, които ще решат какво вино ще наливаме в чашите след месеци.

Гроздоберът в България започна. Символичният старт беше даден край село Хърсово, община Сандански, по винения маршрут „Долината на Струма“ - един от районите, които през последните години все по-уверено свързват лозарството не само с производството, но и с туризма и местната кухня.

Оттук нататък започва най-важната работа в избите. Различните сортове се берат в различен момент според зрелостта на гроздето и стила на виното, който винопроизводителят търси. След приемането и сортирането на гроздето идват технологичните етапи на преработка и ферментация, а при част от вината - и месеци или години на съзряване, преди да стигнат до бутилката.А България има какво да сложи в бутилките.

Днес българско вино се изнася в повече от 50 държави. Сред пазарите са Великобритания, Швеция, Полша, Чехия, Белгия и Италия, а далеч извън Европа наши вина стигат до САЩ, Китай, Япония, Южна Корея и Виетнам.

На този огромен пазар обаче България трябва да се отличи сред хиляди етикети. И вероятно най-силният ѝ коз не е да се състезава кой ще направи поредното каберне или мерло.

Той расте по нашите лозя.

Мавруд. Широка мелнишка лоза. Гъмза. Памид. Рубин. Мискет.

Имена, които за българина звучат познато, но зад граница могат да бъдат именно причината някой да посегне към бутилката. Местните сортове дават нещо, което не може да бъде произведено навсякъде - собствен адрес на виното.

Затова и все повече от разговора за българското вино е не просто колко произвеждаме, а какво произвеждаме. Малките и средните изби, виненият туризъм, местните сортове и вината с ясно посочен произход постепенно променят образа на сектора.

Миналата година винарските предприятия у нас са изкупили близо 80,5 млн. килограма грозде. Регистрираните винопроизводители са 363. Зад тези числа стоят стотици различни етикети - от младите и свежи вина, които ще бъдат готови сравнително скоро, до бутилки, за които реколта 2026 тепърва започва дълъг престой в избата.

И ако за част от реколта 2026 ще трябва да чакаме месеци, а понякога и години, други бутилки ще бъдат отворени още тази есен.

И в България се правят млади вина в стила на прочутото френско Божоле Нуво - свежи, плодови и предназначени да бъдат изпити скоро след гроздобера. При тях идеята не е дългото отлежаване, а точно обратното - в чашата да попадне възможно най-младото лице на новата реколта.

Оригиналното Божоле Нуво идва от френския регион Божоле и традиционно се пуска на пазара в третия четвъртък на ноември - тази година на 19 ноември. Но есенната традиция на младото вино отдавна има своите почитатели и у нас. Български изби също пускат свои млади вина от новата реколта, които стигат до чашите само седмици след като гроздето е било по лозята.

Така че реколта 2026 няма да ни кара да чакаме дълго за първата среща с нея. Докато едни вина тепърва ще започват дългия си живот в избите, други ще можем да опитаме още през ноември.

А засега всичко започва от лозята.

Някъде между Мелник, Пловдив, Сакар, Дунавската равнина и Черноморието гроздето вече напуска лозята. Част от него ще остане в България. Друга част след време ще се озове в бутилки на хиляди километри от мястото, на което е откъснато.

А каква ще бъде реколта 2026, още е рано да се каже. Но с увоволстиве ще опитаме след някой друг месец.